Scan barcode
s_encheva's review
5.0
От известно време съм в търсене на книги, които предизвикват едновременно противоположни емоции у читателите, на автори, които могат едновременно да натъжат и да усмихнат. Уилям Уортън се оказва един от тези автори. „Последна любов“ е първият ми досег с неговото творчество и мога да кажа, че няма да е последен. Любов, ново начало, себеоткриване, изкуство, надежда за бъдещето, но и тъга, жажда по отминалия живот – всичко това събрано в 378 страници. Трудно се пише за подобна книга, след като човек хем усеща надеждата и оптимизма и се докосва до топлината, с която Уортън описва героите, радва се на тяхното щастие, сякаш лично ги познава, но едновременно с това плаче и си казва „Защо човек понякога трябва да чака години, за да намери щастие? Защо то не идва по-рано, а тогава, когато сме на края на житейския си път?“. Еднозначен отговор на тези въпроси няма, тъй като причините могат да са различни. Главната героиня Мирабел например страда от истерична слепота, която я „връхлита“ след един ужасяващ момент от юношеството й, след който тя решава, че не иска да вижда злото и ужасното в света около себе си. Тя наистина успява да се скрие от несправедливостите на живота, но това води до дълги години самота и уединение. Докато един ден тя среща Джак – американски художник, дошъл в Париж преди време и рисуващ пейзажи на парижки площад. Джак е запленен от нейното позитивно и изискано отношение въпреки положението й, а тя от своя страна усеща неговите преживявания като свои. Любовта, която се заражда между тях, „извисява“ и двамата – Джак получава невиждано дотогава вдъхновение да твори, а Мирабел опознава мъжете и сексуалността. Историята протича в рамките на няколко месеца, изпълнени с любов и най-различни преживявания, чрез които опознаваме героите още повече и разбираме повече за миналото им. Това се оказва много добър подход, тъй като накрая наистина ефектът от цялото преживяване става много по-силен. Също така възрастта на героите не пречи на по-младите читатели да оценят и разберат тази история, тъй като тя може да се случи на всеки от нас, независимо от годините.
Първоначалната ми оценка за книгата беше 4 звезди, но в крайна сметка реших да бъде 5. Честно казано, тази книга ми се отрази така и поради факта, че някои от нещата в нея ми бяха много близки и са свързани с теми, които са дълбоко в сърцето ми и които не исках да отключвам. С тази книга обаче това се случи. Личните ми преживявания се смесиха с тези на Мирабел и Джак и сълзите падаха по бузите ми едновременно с лека усмивка. Усмивка, защото тази история ми показва, че никога не е късно човек да открие истинско щастие и любов. Сълзите обаче са затова, че все пак не бих искала щастието и любовта да дойдат точно тогава, когато възрастта тежи заплашително над живота, чийто край се вижда. Тежка книга е това, хем радост, хем мъка. Уортън определено знае как да достигне до най-скритите кътчета на човешкото сърце.
Първоначалната ми оценка за книгата беше 4 звезди, но в крайна сметка реших да бъде 5. Честно казано, тази книга ми се отрази така и поради факта, че някои от нещата в нея ми бяха много близки и са свързани с теми, които са дълбоко в сърцето ми и които не исках да отключвам. С тази книга обаче това се случи. Личните ми преживявания се смесиха с тези на Мирабел и Джак и сълзите падаха по бузите ми едновременно с лека усмивка. Усмивка, защото тази история ми показва, че никога не е късно човек да открие истинско щастие и любов. Сълзите обаче са затова, че все пак не бих искала щастието и любовта да дойдат точно тогава, когато възрастта тежи заплашително над живота, чийто край се вижда. Тежка книга е това, хем радост, хем мъка. Уортън определено знае как да достигне до най-скритите кътчета на човешкото сърце.
More...