Scan barcode
rexsavior's review against another edition
4.0
A ghost story in a Victorian style, I really enjoyed this one. There are some nice allusions to Henry James, Charles Dickens, and others. While the ending was rather apparent from early on in the book, Harwood still manages to imbue the story with quite a bit of suspense.
gremlinz_2's review against another edition
challenging
funny
fast-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? No
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.0
chillcox15's review against another edition
5.0
As much as one could make Roth into an easy punchline, he did deliver one of the most undeniable runs in all of literature. The Ghost Writer is a centerpiece of that run. I'm excited to read the rest of his Zuckerman books.
bupdaddy's review against another edition
4.0
At times hilarious, at times sad, Roth captures the idealism and naivete of a just-graduated-college adult really well. He captures Jewish guilt incredibly. I laughed out loud when the protagonist's parents got a judge they knew to send him a letter with ten questions to think about regarding his portrayal of Jews in a short story. ("Would Herman Goering be able to use your story to spread hatred of Jews?")
It's a very small, tight little book. There are only four characters, really, and they're all stuck in a house in the country where they're separated from the rest of the world. A snowfall adds to the feeling of separation. Whenever people are enclosed together for too long together, interesting things happen.
It's a very small, tight little book. There are only four characters, really, and they're all stuck in a house in the country where they're separated from the rest of the world. A snowfall adds to the feeling of separation. Whenever people are enclosed together for too long together, interesting things happen.
johndiconsiglio's review against another edition
5.0
Part 1 of what’s become known as the Zuckerman Bound Trilogy—& the first of 8 novels featuring Roth’s stand-in—Ghost Writer (1979) is a mini-masterpiece. An arrogant 20-something writer visits his idol, a Colossus novelist secluded in the New England woods with his long-suffering wife & young maybe-mistress who might be Anne Frank. Its 200 semi-comic pages explore arts’ responsibility to humans & humanity—not to mention fathers & sons, antisemitism in Europe & Newark & what it’d be like to have sex with the Holocaust’s most famous figure. (C’mon, it’s Roth. What’d ya expect?) Daring, to say the least.
chotchki's review against another edition
mysterious
reflective
slow-paced
- Plot- or character-driven? A mix
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? It's complicated
3.0
izumen's review
След "Възмущение" и "Синдромът Портной" в мен се оформи притеснителното впечатление, че Филип Рот пише еднотипни романи на повтарящи се тематики. А когато видях, че "Писателят призрак" е посветена на Милан Кундера, бях сигурен, че ме очаква още от същото. Но заглавието + пишещата машина... човече, как да устоиш, когато някой подразни романтичната ти представа за занаята на писателя.
Романът обхваща посещението на Нейтън Зукърман (чийто първи разкази току-що са били публикувани в голямо издателство) в дома на прочутия И.А. Лоноф. Двамата си говорят за литература и изкуство, докато жената на Лоноф смирено шета около тях. Когато Зукърман влиза в кабинета на Лоноф, вижда на земята да седи младо момиче, което в последствие излиза от къщата, но към края на романа се завръща, за да задвижи най-неочаквания обрат.
Макар Рот отново да се занимава с грижите на израстващ в Америка евреин след Втората световна война, книгата е далеч по-многопластова и богата на теми. На първо място изпъква взаимоотношението между двамата писатели. Зукърман, млад и неопитен, поглъща всяка дума от големия майстор, докато Лоноф, изпаднал в разочарование и избрал пътя на инерцията, вярва, че не е постигнал нищо особено и просто е добър в "обръщането на изречения", както самият той описва труда си.
Скоро не бях чувал по-добро предписание за ползотворно четене:
Ставайки, Лоноф леко потръпна (лумбагото, обясни той, понеже днес прекалил с преобръщането на изречения), след което каза, че тепърва има да чете. Бил неспособен да оцени истински един писател, ако не го чете няколко дни поред, и то най-малко по три часа наведнъж. Иначе, въпреки подчертаванията и записките, губел връзка с вътрешния живот на книгата и нямало смисъл въобще да я започва. Понякога, когато неизбежно се налагало да пропусне цял ден, предпочитал да започне пак от самото начало, отколкото да го тормози чувството, че се е отнесъл несправедливо към някой сериозен автор.
Романът обхваща посещението на Нейтън Зукърман (чийто първи разкази току-що са били публикувани в голямо издателство) в дома на прочутия И.А. Лоноф. Двамата си говорят за литература и изкуство, докато жената на Лоноф смирено шета около тях. Когато Зукърман влиза в кабинета на Лоноф, вижда на земята да седи младо момиче, което в последствие излиза от къщата, но към края на романа се завръща, за да задвижи най-неочаквания обрат.
Макар Рот отново да се занимава с грижите на израстващ в Америка евреин след Втората световна война, книгата е далеч по-многопластова и богата на теми. На първо място изпъква взаимоотношението между двамата писатели. Зукърман, млад и неопитен, поглъща всяка дума от големия майстор, докато Лоноф, изпаднал в разочарование и избрал пътя на инерцията, вярва, че не е постигнал нищо особено и просто е добър в "обръщането на изречения", както самият той описва труда си.
Скоро не бях чувал по-добро предписание за ползотворно четене:
Ставайки, Лоноф леко потръпна (лумбагото, обясни той, понеже днес прекалил с преобръщането на изречения), след което каза, че тепърва има да чете. Бил неспособен да оцени истински един писател, ако не го чете няколко дни поред, и то най-малко по три часа наведнъж. Иначе, въпреки подчертаванията и записките, губел връзка с вътрешния живот на книгата и нямало смисъл въобще да я започва. Понякога, когато неизбежно се налагало да пропусне цял ден, предпочитал да започне пак от самото начало, отколкото да го тормози чувството, че се е отнесъл несправедливо към някой сериозен автор.
bibliorobi_'s review against another edition
4.0
Lo scrittore fantasma è il primo libro della tetralogia dedicata a Nathan Zuckerman, presunto alterego dello stesso Philip Roth.
In questo breve ma intenso volume seguiamo Nathan che, nel 1956, si reca a casa dello scrittore suo idolo, I.E. Lenoff, ne ascolta i consigli e rimane ammaliato da una giovane sopravvissuta all'Olocausto che abita con lui, una giovane dal passato oscuro - forse addirittura celebre.
Quando si parla di Roth, non sono quasi mai le trame il punto focale. Le idee, le immagini, i periodi lunghi, intricati e a tratti lirici la fanno da padroni. Il tema dell'ebraismo è un tema sempre caro a Roth, e questo primo libro del ciclo di Zuckerman non fa eccezione, ma ce ne sono tanti altri: il rapporto di un autore con la scrittura, la libertà di scrivere, il rapporto genitori/figli, la comunità ebraica in America.
Come accennavo prima, lo stile di Roth è articolato e magnetico, questo è un romanzo breve ma che non si legge in fretta, richiede il suo tempo.
Ho letto che è spesso consigliato come primo approccio a Roth, ma io sono contenta di averlo letto dopo quel capolavoro assoluto che è Il complotto contro l'America. Sicuramente recupererò gli altri libri che fanno parte del cosiddetto Zuckerman Bound, ma solo dopo aver affrontato anche gli altri, più noti, capolavori di questo autore, come Pastorale americana o La macchia umana.
In questo breve ma intenso volume seguiamo Nathan che, nel 1956, si reca a casa dello scrittore suo idolo, I.E. Lenoff, ne ascolta i consigli e rimane ammaliato da una giovane sopravvissuta all'Olocausto che abita con lui, una giovane dal passato oscuro - forse addirittura celebre.
Quando si parla di Roth, non sono quasi mai le trame il punto focale. Le idee, le immagini, i periodi lunghi, intricati e a tratti lirici la fanno da padroni. Il tema dell'ebraismo è un tema sempre caro a Roth, e questo primo libro del ciclo di Zuckerman non fa eccezione, ma ce ne sono tanti altri: il rapporto di un autore con la scrittura, la libertà di scrivere, il rapporto genitori/figli, la comunità ebraica in America.
Come accennavo prima, lo stile di Roth è articolato e magnetico, questo è un romanzo breve ma che non si legge in fretta, richiede il suo tempo.
Ho letto che è spesso consigliato come primo approccio a Roth, ma io sono contenta di averlo letto dopo quel capolavoro assoluto che è Il complotto contro l'America. Sicuramente recupererò gli altri libri che fanno parte del cosiddetto Zuckerman Bound, ma solo dopo aver affrontato anche gli altri, più noti, capolavori di questo autore, come Pastorale americana o La macchia umana.
kategci's review against another edition
3.0
This is a book club choice and my first Roth. I can't wait to discuss it as I thought it was okay. It is the first of the Zuckerman stories and is almost a stream of consciousness from a very self-centered and insecure young writer. Having recently read Ian McEwan's Sweet Tooth, I have had enough of egotistical, perfectionist writers who believe the world is theirs for the taking.
jessicarc88's review against another edition
2.0
Almost a one star book, except for two things: I liked the imagined Anne Frank backstory and I enjoyed the family dynamic of the main character. Otherwise, I was bored. It seemed overwritten, went on about writing/literature/ authors/etc and had a really annoying main character who was selfish, egotistical and self centered. Also, very little plot.