Take a photo of a barcode or cover
4.0 AVERAGE
4.0 AVERAGE
Slightly outdated (as of 2019) but nevertheless a fantastic read into parallel universes/multiverse. While Neil deGrasse Tyson is generally considered to be a great science communicator (though not so much when it comes to his books) I find Michio Kaku to be a superb science communicator that can break down fantastically-complicated theories down where a layperson can understand it, such as the M-Theory or discussing about higher dimensions, etc. Great read over all!
Really enjoyed reading this. It was a little difficult to follow the concept at times in an audio format, so I’ll also read this in written form. I do wonder about how outdated the string theory as written in this book is now, but the early and late chapters are brilliant.
informative
slow-paced
I enjoyed it very much - some of Kaku's explanations for Newtonian vs quantum theories are just so clear and easy to understand; and his writing is free of arrogance (albeit a bit too flowery for my taste). The first two parts were my favourites - I felt like I was learning so much, which is just such a rewarding feeling. I'm looking forward to reading up more and being able to revisit it with a more critical eye.
Quick note: He does mention God a few times, but my impression is that it's never proselytizing or without considering the atheist version. I don't necessarily think all scientists must be atheist, or that science should eradicate religion, so I didn't find it grating at all. To each their own.
Quick note: He does mention God a few times, but my impression is that it's never proselytizing or without considering the atheist version. I don't necessarily think all scientists must be atheist, or that science should eradicate religion, so I didn't find it grating at all. To each their own.
informative
inspiring
fast-paced
A pretty basic lesson on the universe, from the big bang to the end of the universe.
I started reading this when it first came out in paperback and then, for some unknown reason, set is aside, only to find it again yesterday. So, the first 300 pages were read 10 years ago and the last 60 pages were read yesterday and today. I'm sure there's a time-travel quip hiding in there but my brain's too foggy to grasp it today.
From what I recall of the first 80% of this book, it's a sprint through parallel worlds theory and M-String theory. What Kaku does differently from, say, Brian Greene, is to look at the applications of the theory he's explaining. At times, this makes it feel like a primer for science fiction writers embarking on a new Star Trek franchise. Which is no bad thing - I always understand a theory better if it's rooted in concrete examples although I suspect I miss out on some of the richness of the theory thereby.
The last chapter is possibly the best: a whiz around what all of this might mean for our understanding of the 'purpose'of the universe. Even if we reach a position of synthesising a Unified Theory of Everything, who created that law? Is there a designer? Is there a god? Or is it just turtles all the way down?
Fascinating.
From what I recall of the first 80% of this book, it's a sprint through parallel worlds theory and M-String theory. What Kaku does differently from, say, Brian Greene, is to look at the applications of the theory he's explaining. At times, this makes it feel like a primer for science fiction writers embarking on a new Star Trek franchise. Which is no bad thing - I always understand a theory better if it's rooted in concrete examples although I suspect I miss out on some of the richness of the theory thereby.
The last chapter is possibly the best: a whiz around what all of this might mean for our understanding of the 'purpose'of the universe. Even if we reach a position of synthesising a Unified Theory of Everything, who created that law? Is there a designer? Is there a god? Or is it just turtles all the way down?
Fascinating.
informative
inspiring
medium-paced
The book talks about possibilities in cosmology and theoretical physics. It also has a very good narration and towards the end a beautiful message about life.
Често съм попадал на Мичио Каку в научнопопулярните филми за космоса на National Geographic и Discovery и всеки път той е успявал да прикове вниманието ми с позицията и мнението си по редица въпроси, касаещи физиката. Смятам го за много интересен човек.
Част от нещата в книгата вече ми бяха известни, но тук са разгледани в по-голяма дълбочина и пак ми бяха прелюбопитни, докато ги четях. Книгата е един доста пространствен и многообразен труд. Проследява в детайли развитието на физиката и пътя и ключовите открития на редица учени – Нютон, Айнщайн и много, много други, до достигането на днешното ѝ ниво, което едва ли може да се нарече окончателно. Темите в книгата наистина са всеобхватни – от гравитацията, установяването на произхода на самата вселена, вероятността за съществуването на мултивселена, струнната теория; М-теорията; та чак до прогнозния край на вселената ни и възможностите за съществуване отвъд нея и още и още.
В книгата си Мичио Каку често си служи с примери от литературата, киното и изобразителното изкуство, които по един или друг начин провокират въпроси у учените и понякога дори ги и насочват към дадена посока. (От тук си набелязах и няколко научнофантастични романа, за които авторът говори и които смятам да погледна.)
Книгата е написана на доста разбираем език и темите от нея се възприемат с лекота, не е някакво сухо хвърляне на факти и чисто научна затормозяваща информация. Нещата са поднесени наистина увлекателно, така че да бъде интересно на всички, които решат да я прочетат. И в заключение резултатът е отличен.
Част от нещата в книгата вече ми бяха известни, но тук са разгледани в по-голяма дълбочина и пак ми бяха прелюбопитни, докато ги четях. Книгата е един доста пространствен и многообразен труд. Проследява в детайли развитието на физиката и пътя и ключовите открития на редица учени – Нютон, Айнщайн и много, много други, до достигането на днешното ѝ ниво, което едва ли може да се нарече окончателно. Темите в книгата наистина са всеобхватни – от гравитацията, установяването на произхода на самата вселена, вероятността за съществуването на мултивселена, струнната теория; М-теорията; та чак до прогнозния край на вселената ни и възможностите за съществуване отвъд нея и още и още.
В книгата си Мичио Каку често си служи с примери от литературата, киното и изобразителното изкуство, които по един или друг начин провокират въпроси у учените и понякога дори ги и насочват към дадена посока. (От тук си набелязах и няколко научнофантастични романа, за които авторът говори и които смятам да погледна.)
Книгата е написана на доста разбираем език и темите от нея се възприемат с лекота, не е някакво сухо хвърляне на факти и чисто научна затормозяваща информация. Нещата са поднесени наистина увлекателно, така че да бъде интересно на всички, които решат да я прочетат. И в заключение резултатът е отличен.
informative
inspiring
slow-paced