Take a photo of a barcode or cover
3.84 AVERAGE
3.84 AVERAGE
Loved this book so much. Hilariously funny in parts and heartbreakingly sad in others. I found this book inspiring. I loved the way the author wrote in such a vulnerable and relatable way. Can't wait for her next book !
Прехвърлих две книги от 2021 г., които не успях да завърша до края на декември, и ето и първата прочетена от тях.
„Помощ!“ от Мариан Пауър никога нямаше да попадне в полезрението ми заради вида, в който е в българския си книжен вариант. Всички знаем израза „Не съди за книгата по корицата“, но тук просто няма как. А е жалко, защото историята на Пауър е интересна, забавна, тъжна, но най-вече полезна, защото дава поглед от първо лице над една камара известни книги за самопомощ.
Слушах книгата в Сторител, а прочитът на Гергана Стоянова е просто невероятен. Знаете, че не съм по четивата, попадащи в категория "самопомощ", но търсейки нещо леко за слушане попаднах на „Помощ!“ и реших да ѝ дам шанс. И добре че. Приключенията на авторката на моменти са абсурдни, на други - тъжни, а на трети наистина вбесяващи. Да не забравя да спомена - щастието също не липсва :) В крайна сметка споделеният опит на Пауър ми даде добри насоки и затвърди мнението ми, че книгите за самопомощ не държат решението на проблемите. Ако сами не си помогнем и не седнем да помислим трезво над наболелите теми в личния ни живот, каквито и колкото и книги да изчетем няма да има смисъл.
Не очаквах „Помощ!“ да ми хареса толкова много, но ето на!
„Помощ!“ от Мариан Пауър никога нямаше да попадне в полезрението ми заради вида, в който е в българския си книжен вариант. Всички знаем израза „Не съди за книгата по корицата“, но тук просто няма как. А е жалко, защото историята на Пауър е интересна, забавна, тъжна, но най-вече полезна, защото дава поглед от първо лице над една камара известни книги за самопомощ.
Слушах книгата в Сторител, а прочитът на Гергана Стоянова е просто невероятен. Знаете, че не съм по четивата, попадащи в категория "самопомощ", но търсейки нещо леко за слушане попаднах на „Помощ!“ и реших да ѝ дам шанс. И добре че. Приключенията на авторката на моменти са абсурдни, на други - тъжни, а на трети наистина вбесяващи. Да не забравя да спомена - щастието също не липсва :) В крайна сметка споделеният опит на Пауър ми даде добри насоки и затвърди мнението ми, че книгите за самопомощ не държат решението на проблемите. Ако сами не си помогнем и не седнем да помислим трезво над наболелите теми в личния ни живот, каквито и колкото и книги да изчетем няма да има смисъл.
Не очаквах „Помощ!“ да ми хареса толкова много, но ето на!
I loved this book! Funny and touching and I’m a sucker for a good self-experiment.
Had some real giggles to it and was a good look at the self help industry
funny
inspiring
reflective
medium-paced
A thoroughly entertaining, and sometimes surprisingly touching, ride with the author as she spends more than a year using self-help books to (nearly) wreck her life and mental health.
adventurous
emotional
funny
hopeful
informative
reflective
sad
fast-paced
Self help on höpsöä, omituista ja toisinaan vähän vaarallistakin, mutta voisiko siinä kuitenkin piillä joku totuus, jonka avulla ihminen saisi elämästään parempaa? Englantilainen toimittaja Marianne Power lähtee testaamaan. Alkaa vuoden kestävä prosessi, jossa joka kuukausi Power seuraa yhden self help -oppaan ohjeita, tavoitteenaan pistää rempallaan oleva elämä järjestykseen.
Lopputuloksena on aimo annos viisastumista ja hauska kirja, jossa päästään pureutumaan hienosti siihen, mikä elämässä todella on tärkeää.
Lopputuloksena on aimo annos viisastumista ja hauska kirja, jossa päästään pureutumaan hienosti siihen, mikä elämässä todella on tärkeää.
This (audio) book surprised me, in the best possible ways.
1) The cover and blurb made it sound like it was going to be light and fluffy and fun. It was actually a fairly deep, serious act of gonzo journalism. It got heavy - for Marianne, but not heavy for the reader / listener.
2) it was narrated by the author - and I love that in a memoir. Even better, the bits of the book where she talks to her mother - are recorded by her mother. Gold.
Highly recommend. Entertaining with an solid heart and thoughtfulness.
1) The cover and blurb made it sound like it was going to be light and fluffy and fun. It was actually a fairly deep, serious act of gonzo journalism. It got heavy - for Marianne, but not heavy for the reader / listener.
2) it was narrated by the author - and I love that in a memoir. Even better, the bits of the book where she talks to her mother - are recorded by her mother. Gold.
Highly recommend. Entertaining with an solid heart and thoughtfulness.