Take a photo of a barcode or cover
4.09 AVERAGE
4.09 AVERAGE
This is a brilliant book, explaining the placebo effect, showing the importance of peer reviews, double-blind trials, and exposes the bogus nature of homoeopathy.
Think Omega 3 is good for brain development? Think again. It is sad tale of hype and a media frenzy shaping public opinion without any real evidence. This is a must read if you want to avoid the snake-oil salesmen of our day that fleece hundreds of millions of dollars from a naive public.
Think Omega 3 is good for brain development? Think again. It is sad tale of hype and a media frenzy shaping public opinion without any real evidence. This is a must read if you want to avoid the snake-oil salesmen of our day that fleece hundreds of millions of dollars from a naive public.
Fantastic. I loved the stats chapter...anyone who doesn't understand how statistics can be manipulated or screwed up with so much impact should read at least that part.
Let me state that I absolutely agree with Ben Goldacre's premise. We are far too willing to believe nonsense coached in scientific language. I remember the first time I read what homeopathy actually was - I was shocked because I had imagined it was much less crazy than the reality. He touches on many similar topics, including the mmr vaccine scare and the detox industry. He includes a great deal of information on the components of a real scientific study, and discusses the placebo effect in much greater detail than I usually see.
I'm rating this book three stars because, though not a lengthy book, it was very repetitive. I understand that the goal is to give the tools to evaluate claims on your own, but I needed less repetition. I've read quite a bit on the subject, and there wasn't much new. I did enjoy the uk centric perspective, but it didn't hold my interest. A good beginning book on the subject.
Bad Science is a fascinating book. Goldacre, a British medical doctor, bemoans the lack of scientific literacy in the public -- why is it that homeopaths and other alternative therapies can flourish despite evidence, why nutritionists tout one fad diet after another with great success, and how quack doctors can come to prominence and cause real harm. This book is an attempt to inject some basic scientific literacy into its readers, with clear, concise language and great deal of wit.
Goldacre starts with the more easily-debunkable claims of alternative practitioners who leech out "toxins" using foot baths (hint: it involves electricity, salt water, and iron nails... and no "toxins"). From there, he moves on to the homeopath industry to show what's needed to produce good methodology in a paper, stuff like randomization, blinding, and proper controls. He tackles the nutrition and pharmacology industries, showing how you can misrepresent your results (ignore people who drop out, play with the baseline, play with the statistics, etc.) and how the media routinely dumb down or sensationalize certain stories while ignoring others. There's a fascinating chapter on the placebo effect (more complex than you might think) and a cautionary chapter on the MMR-vaccine / autism media debacle.
Through it all, Goldacre is quick to point out that he's not against sensible eating, or people taking (or not taking) pills, or medical interventions. His constant refrain in the book is, "It's a bit more complicated than that." What he is against is the alternative medicine industry and media's portrayal of science as something highly difficult to understand, something that exists in a black box. Goldacre asserts that sensible, intelligent, motivated people can understand science, and the media's dumbing down (and the alternative medicine industry's "science-y sounding" papers) aren't helping anyone, especially in an age when so many of our decisions ultimately come down to understanding science.
I think this is a wonderful introductory book for laypeople who may have (like me) forgotten most of their high school science.
Goldacre starts with the more easily-debunkable claims of alternative practitioners who leech out "toxins" using foot baths (hint: it involves electricity, salt water, and iron nails... and no "toxins"). From there, he moves on to the homeopath industry to show what's needed to produce good methodology in a paper, stuff like randomization, blinding, and proper controls. He tackles the nutrition and pharmacology industries, showing how you can misrepresent your results (ignore people who drop out, play with the baseline, play with the statistics, etc.) and how the media routinely dumb down or sensationalize certain stories while ignoring others. There's a fascinating chapter on the placebo effect (more complex than you might think) and a cautionary chapter on the MMR-vaccine / autism media debacle.
Through it all, Goldacre is quick to point out that he's not against sensible eating, or people taking (or not taking) pills, or medical interventions. His constant refrain in the book is, "It's a bit more complicated than that." What he is against is the alternative medicine industry and media's portrayal of science as something highly difficult to understand, something that exists in a black box. Goldacre asserts that sensible, intelligent, motivated people can understand science, and the media's dumbing down (and the alternative medicine industry's "science-y sounding" papers) aren't helping anyone, especially in an age when so many of our decisions ultimately come down to understanding science.
I think this is a wonderful introductory book for laypeople who may have (like me) forgotten most of their high school science.
So I cheated on my cycle and read two science books in a row. I suppose this one being pretty bland was my punishment for that mistake. I like being amused by bad science and hearing it debunked, but the book was very specific about a few bad ideas in science and not a broad overview. More specifically, the book is British and focused on bad science stories that are affecting the UK. Some of them were so unbelievably bad that I am having a hard time imagining that the ideas have as wide of a following as the author claims. If they do, then he does a good job debunking them, but I felt very disconnected from most of the issues he raised until he got to the last third of the book about medical issues. He focused on the issues of drug companies being in charge of policing themselves, of comparing new drugs to placebo-controlled trials rather than the best available alternative, extrapolating unintended results, and other ways that big pharma cuts corners. Additionally, there was an attack on the anti-vaccination movement that has hit the States hard and is something that I am passionate about because: 1) my daughter was gravely ill and has lingering problems because she didn't get a vaccine, and 2) herd health issues [including the illness and death of infants and young children who are put at risk because they are too young to yet get vaccinated. In that section, the author also mentioned [author:Aaron Carroll|2976372] by name, who I know from the YouTube channel Healthcare Triage. I haven't read any of Dr. Carroll's books yet, but he seems to be much more connected to bad science in [American] medical fields and I hope to be able to listen to one soon.
The greatest plus of this overly dull and difficult to connect to book was the last few paragraphs. Ben Goldacre wrote an eloquent and impassioned plea that should be required reading for all students entering medical, and probably all science fields, to be honest about the work they do and to make sure they hold individuals and the media who take what they say out of context accountable; scientists in all fields should develop good communication skills to build connections to society and to help society become more scientifically literate.
The greatest plus of this overly dull and difficult to connect to book was the last few paragraphs. Ben Goldacre wrote an eloquent and impassioned plea that should be required reading for all students entering medical, and probably all science fields, to be honest about the work they do and to make sure they hold individuals and the media who take what they say out of context accountable; scientists in all fields should develop good communication skills to build connections to society and to help society become more scientifically literate.
I'm a bit late reading this for info on the MMR scare...that's blown over (or has it?) Goldacre dissects several aspects of popular health and science claims peddled onto a relatively science-illiterate audience by an assortment of "practioners" who provide what amounts to a social-psycological bandage to their customers ills. He examines the influence and complicity of news distribution organizations and offers suggestiond to both the organizations and to their readers.
Overall, an easy read which offers some impetus for us all to strengthen our knowledge-base in the way of the sciences.
Overall, an easy read which offers some impetus for us all to strengthen our knowledge-base in the way of the sciences.
challenging
informative
slow-paced
Когато дядо ми е бил дете, най-сложните машини, които е виждал човек в живота си са били влаковете. Те са били големи, лъскави и символ на прогреса, но всеки гимназиален учител или дори обикновен параджия, може да нарисува на салфетка схемата, по която парният им двигател работи. Когато баща ми е бил дете, в детските технически популярни списания е имало указания как децата сами да си направят радио или да поправят повредения лампов телевизор в къщи. Науката и технологиите са били сравнително разбираеми за голяма част от хората. Но издаването на Псевдонауката на Бен Голдейкър все още предстояло…
Днес обаче е по-различно. Науката достигна такива високи нива на развитие, че изисква тясна специализация - дори и учени, които работят в други клонове на същата наука, често нямат достатъчно знания да се изказват компетентно за дадено откритие – те просто имат големи знания в тяхната си област и не им остава време и възможност да задълбочават в друга. За обикновения човек пък, цялата научна сфера звучи все по-объркващо – той не разбира основните принципи на работа дори на уредите, които използва всеки ден.
Това води до един изключително негативен ефект – когато човек не знае как работи нещо, то се превръща в мистика. А с мистиката идва и страха. В общественото съзнание учените престават да бъдат практични изследователи, извличащи знанията си за света по прости и логични методи (каквато е целта на научния метод изобщо) – напротив, хората ги виждат като мистични пророци, които по тайни и неразбираеми начини управляват опасни свръхестествени сили, превръщащи обикновения домат в зловещ ГМО мутант с вампирски зъби, а ваксината срещу шарка в причиняваща аутизъм и парализираща отрова.
Още от древността хората са имали уклон към мистичните обяснения – защото каквото не знаеш, си го обясняваш с мистичното. Същото е и сега – хората просто не знаят как работи света около тях и го приемат като някаква магия. Едно време те са се страхували от вещици и са се обръщали за помощ към врачки. Сега правят същото – голяма част от хората изпитват все по-голямо недоверие към съвременния свят на науката и се обръщат към псевдо-науката и мистицизма (т.е. както те го виждат, старият, проверен и изпитан мистицизъм, за разлика от новия, страшен и непознат научен мистицизъм). Затова се увличат по „холистична медицина“, вярват на „мъдростта на древните тибетци“, „лечение с кристали“ и други глупости, които шарлатаните са се били специализирали да смучат парите на хората още преди хилядолетия.
Особено много са подобни вярвания и съответно шарлатани, в областите, свързани със здравето ни – медицина, козметика, хранене. И Бен Голдейкър се е заел да ги изобличи в нашумялата си книга Псевдонауката. В блога си аз също се старая да популяризирам използването на критическо мислене по всякакви въпроси – дори имам специална категория Антинаука, в която слагам статиите относно екстрасенси, хомеопати, религии и други подобни измислици. Затова очаквах книгата на Бен Голдейкър с голям ентусиазъм. Който, за съжаление, изобщо не се оправда.
В Псевдонауката има някои интересни пасажи – главата за плацебо-ефекта ми бе много интересна, изобщо не допусках, че ефектите на плацебото се простират толкова широко и са толкова разнообразни и силни. Но по-голямата част от книгата на Голдейкър представлява просто обърканa тирада, изобилстваща с безкрайни и обезсърчително конкретни (на 15 май 1999 г. на стр. 12 във вестник Гардиън …. ) обяснения относно разни британски телевизионни водещи и известни личности, които аз не само не познавам, ами не съм и чувал, какво били казали и Голдейкър какво си мислел относно това. Псевдонауката покрива доста малък набор от шарлатании и обществени паники, но го прави безсистемно, повърхностно на повечето места и скучно подробно и конкретно на други, с данни от медицински изследвания, кой ги публикувал, кога, какви проценти показали и т.н.
За четенето на книгата никак не помага и ужасният български превод, нито практически липсващата редакция. Текстът е изключително тежък, защото е български, но останал с английската си езикова конструкция, което те кара да примижаваш като го четеш и да се чувстваш, сякаш четеш текст, в който различните думи са форматирани на случаен принцип с Arial, Helvetika и няколко от подобните им шрифтове – изглеждат еднакво, но … нещо ти боде очите, не е както трябва, макар да не можеш да кажеш точно какво. Част от английските термини, идиоми и думи пък са преведени идиотски – „избиране на черешките“ и „двойно заслепяващ експеримент“ се срещат поне по сто пъти в книгата. Откъси можете да прочетете в блога на издателството или в този на Христо Блажев, който работи пак там.
Тъй като бях доста ентусиазиран като разбрах за Псевдонауката на Бен Голдейкър и щях да си я купя, сега съм изключително щастлив, че книгата ми бе любезно предоставена от издателство Изток-Запад и не се излъгах да дам 18 лв. за нея.
Днес обаче е по-различно. Науката достигна такива високи нива на развитие, че изисква тясна специализация - дори и учени, които работят в други клонове на същата наука, често нямат достатъчно знания да се изказват компетентно за дадено откритие – те просто имат големи знания в тяхната си област и не им остава време и възможност да задълбочават в друга. За обикновения човек пък, цялата научна сфера звучи все по-объркващо – той не разбира основните принципи на работа дори на уредите, които използва всеки ден.
Това води до един изключително негативен ефект – когато човек не знае как работи нещо, то се превръща в мистика. А с мистиката идва и страха. В общественото съзнание учените престават да бъдат практични изследователи, извличащи знанията си за света по прости и логични методи (каквато е целта на научния метод изобщо) – напротив, хората ги виждат като мистични пророци, които по тайни и неразбираеми начини управляват опасни свръхестествени сили, превръщащи обикновения домат в зловещ ГМО мутант с вампирски зъби, а ваксината срещу шарка в причиняваща аутизъм и парализираща отрова.
Още от древността хората са имали уклон към мистичните обяснения – защото каквото не знаеш, си го обясняваш с мистичното. Същото е и сега – хората просто не знаят как работи света около тях и го приемат като някаква магия. Едно време те са се страхували от вещици и са се обръщали за помощ към врачки. Сега правят същото – голяма част от хората изпитват все по-голямо недоверие към съвременния свят на науката и се обръщат към псевдо-науката и мистицизма (т.е. както те го виждат, старият, проверен и изпитан мистицизъм, за разлика от новия, страшен и непознат научен мистицизъм). Затова се увличат по „холистична медицина“, вярват на „мъдростта на древните тибетци“, „лечение с кристали“ и други глупости, които шарлатаните са се били специализирали да смучат парите на хората още преди хилядолетия.
Особено много са подобни вярвания и съответно шарлатани, в областите, свързани със здравето ни – медицина, козметика, хранене. И Бен Голдейкър се е заел да ги изобличи в нашумялата си книга Псевдонауката. В блога си аз също се старая да популяризирам използването на критическо мислене по всякакви въпроси – дори имам специална категория Антинаука, в която слагам статиите относно екстрасенси, хомеопати, религии и други подобни измислици. Затова очаквах книгата на Бен Голдейкър с голям ентусиазъм. Който, за съжаление, изобщо не се оправда.
В Псевдонауката има някои интересни пасажи – главата за плацебо-ефекта ми бе много интересна, изобщо не допусках, че ефектите на плацебото се простират толкова широко и са толкова разнообразни и силни. Но по-голямата част от книгата на Голдейкър представлява просто обърканa тирада, изобилстваща с безкрайни и обезсърчително конкретни (на 15 май 1999 г. на стр. 12 във вестник Гардиън …. ) обяснения относно разни британски телевизионни водещи и известни личности, които аз не само не познавам, ами не съм и чувал, какво били казали и Голдейкър какво си мислел относно това. Псевдонауката покрива доста малък набор от шарлатании и обществени паники, но го прави безсистемно, повърхностно на повечето места и скучно подробно и конкретно на други, с данни от медицински изследвания, кой ги публикувал, кога, какви проценти показали и т.н.
За четенето на книгата никак не помага и ужасният български превод, нито практически липсващата редакция. Текстът е изключително тежък, защото е български, но останал с английската си езикова конструкция, което те кара да примижаваш като го четеш и да се чувстваш, сякаш четеш текст, в който различните думи са форматирани на случаен принцип с Arial, Helvetika и няколко от подобните им шрифтове – изглеждат еднакво, но … нещо ти боде очите, не е както трябва, макар да не можеш да кажеш точно какво. Част от английските термини, идиоми и думи пък са преведени идиотски – „избиране на черешките“ и „двойно заслепяващ експеримент“ се срещат поне по сто пъти в книгата. Откъси можете да прочетете в блога на издателството или в този на Христо Блажев, който работи пак там.
Тъй като бях доста ентусиазиран като разбрах за Псевдонауката на Бен Голдейкър и щях да си я купя, сега съм изключително щастлив, че книгата ми бе любезно предоставена от издателство Изток-Запад и не се излъгах да дам 18 лв. за нея.
This will blow your mind. There are so many ways that science can fool the layperson, and so many times that we believe the media and don't ask any questions.
This book is old by now (published in 2008) and I kind of wish it'd be updated with a pandemic edition because there'd be so much material, but it's still an essential read if you want to get an easy to understand and fun to read introduction to research methods and how to tell badly conducted studies from good ones. If this sounds dry, it is not. And reading this book will save you money from buying expensive cosmetics, lots of vitamins and supplements, and other things quacks try to sell you. It also digs into how big pharma engineers positive trial results so they can market drugs and the general economics of drug development. Finally it shows how sensationalized (and false) media coverage lead to the MMR autism scare.
Each chapter deals with a specific example of bad science but in a way that makes me more confident that I'll be able to spot similar occurrences in the future.
Each chapter deals with a specific example of bad science but in a way that makes me more confident that I'll be able to spot similar occurrences in the future.