Scan barcode
leonidasm's review against another edition
dark
slow-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? It's complicated
- Loveable characters? No
3.0
Ένα απ'τα πιο περίεργα βιβλία που πέρασαν απ'τα χέρια μου.
Δεν έχουμε να κάνουμε σίγουρα με οτιδήποτε συμβατικό. Ο Σέπαρντ ακόμα κι αν έχει κάποιες ιστορίες να σου πει θα το κάνει με πλάγιο τρόπο. Θα αφήσει να συμπερανεις, θα σε βάλει μέσα σε ένα όνειρο του, θα μιλήσει για κάτι άλλο, θα οδηγήσει 110 χιλιόμετρα στις αχανείς εκτάσεις της Αμερικής.
Αν δείξεις διάθεση να βυθιστείς στην υπνωτική γραφή του ίσως και να περάσεις όμορφα, αλλιώς θα παλέψεις να ακολουθήσεις κάτι που για τον Σαμ Σέπαρντ μπορεί να ήταν η ίδια του η ζωή μέσα από άπειρους διαθλαστικούς φακούς.
Δεν έχουμε να κάνουμε σίγουρα με οτιδήποτε συμβατικό. Ο Σέπαρντ ακόμα κι αν έχει κάποιες ιστορίες να σου πει θα το κάνει με πλάγιο τρόπο. Θα αφήσει να συμπερανεις, θα σε βάλει μέσα σε ένα όνειρο του, θα μιλήσει για κάτι άλλο, θα οδηγήσει 110 χιλιόμετρα στις αχανείς εκτάσεις της Αμερικής.
Αν δείξεις διάθεση να βυθιστείς στην υπνωτική γραφή του ίσως και να περάσεις όμορφα, αλλιώς θα παλέψεις να ακολουθήσεις κάτι που για τον Σαμ Σέπαρντ μπορεί να ήταν η ίδια του η ζωή μέσα από άπειρους διαθλαστικούς φακούς.
chillcox15's review against another edition
4.0
What a magnificent, sorrowful, elegiac, and pained way to go out. Thanks, Sam.
deadnettle's review against another edition
1.0
DNF. it’s disheartening to see that those who took issue with this book didn’t like the fragmentary prose. that is not the aspect of the book i took issue with. the reason i didn’t finish it is because of its subtly misogynistic and/or hyper-sexual caricatures of all the women and (explicitly underaged) girls.
it took me many years to realize that many of the writers i idealized in my youth—Kerouac, Bukowksi—were just misogynists who could turn a pretty phrase. my standards these days are much higher.
this novel is nothing more than a regurgitation of everything the beats were doing decades ago. yawn.
it took me many years to realize that many of the writers i idealized in my youth—Kerouac, Bukowksi—were just misogynists who could turn a pretty phrase. my standards these days are much higher.
this novel is nothing more than a regurgitation of everything the beats were doing decades ago. yawn.
izumen's review against another edition
Преди смъртта си през юли 2017 г. вследствие на амиотрофична латерална склероза Сам Шепърд вече е носител на Пулицър и държи рекорда за най-много спечелени награди Оби за драматургия (цели десет). Всичко това – въпреки популярността на холивудски актьор, познат от филми като „Истински неща“ (номиниран за Оскар), „Райски дни“ и „Париж, щата Тексас“. В предпоследната му книга обаче не прозира удовлетворение. Напротив, „Онзи в мен“ е равносметка на разочарованието.
Кратките фрагменти в нея проследяват мисловните подскоци на разказвача, който дълбае миналото в търсене на отговори за сегашното (сумрачно) състояние на нещата. Главите в този оплетен като мрежа роман напомнят на записки в тетрадка, писана през нощта с безсънна ръка. Като излезли изпод машинописа на Фокнър и битниците барабанят отсечените, ударни изречения. Самотата след изгубена любов, след замъгленото себе и разпилените спомени, които са го изграждали, може би не заслужава друго освен бързина и ярост.
Койоти, прахоляк, каубойски ботуши и пустинни пейзажи изпълват света на Шепърд. Описанията му са като трескав сън в прерията – там, където изгарящото отчаяние на изгубената, дистанцирана от големите градове Америка прежуря душата и жигосва опита за бяг. Дървената му къща може да е някъде в пламтящия ад на Юга, в съседство с Кормак Маккарти, където смаляващите се хора не са говорили от десетилетия, а покрай вдигнатите крака на масата изтича последната бутилка уиски. Шепърд дълбае отчаянието си, докато то не мине през дъските и не стигне до обратната страна на света, където го чака миналото Аз под формата на дете.
Страховита е на места „Онзи в мен“. Чува се в нея пукотът на сухите клони на дърветата, докато сянката на героя се придвижва към своя усамотен дом. Чува се и тропотът на конете от миналото, които няма да предложат нови приключения. Разказвачът знае, че тази вечер отново ще се събуди в съня си от тежест върху гърдите и ще види дяволско изчадие, гледащо го с прогарящите си очи. Кошмари и абстрактни образи се оплитат в създаването на монолитната самота на разказвача, предаден от себе си и другите в последното си пътешествие към дома.
Дали поради болестта или емоционалното състояние, мисълта на Шепърд е мъглява, трудно се проследяват и навързват отделните текстове, а мотивът за съжалението на възрастния мъж, хванал се с млада любовница, която в случая го изнудва, записвайки разговорите им, натежава. Прозата на Шепърд е уморена, като боксьор, който не може да държи вече ръцете си вдигнати, той твърде често се отказва или открива повече смисъл за себе си, отколкото може да предложи на навлизащия в обраслите с разместени спомени изречения.
В някаква степен уводът на Пати Смит спомага за осмислянето на книгата. Този „мрачен компас“, както тя го нарича, който води към вътрешния север на разказвача и маркира с мозаечна обърканост лутанията на Шепърд, е бил споделен от двамата преди повече от 30 години, когато са били за кратко заедно. В друг текст, посветен на своя приятел, тя описва как са пишели, подавайки си изречения, подобно на джаз саксофонисти. Това е наситеното с мирис и цветове минало, към което Шепърд се връща в книгата си. Тази безкрайна „подготовка“ за очакваното безкрайно уединение.
Първото, което улавям в своето „търсене на образа“, е фактът, че е „изгнаник“. Усещането да си „отделен“ като начин на живот. Как се случва така, че един човек става някак отделен. Нещо безкрайно познато. И отново влизам в него. Изнудвачката сякаш е изчезнала напълно – пропадна вдън земя. Най-вероятно заради липсата на внимание от моя страна – липсата на съобщения. Липсата на това да се чувства чувствителна. Предполагам. Не знам. Но аз го нося в себе си. „Изгнаника“. Познавам го. Няма нужда от подготовка. Целият ми живот беше подготовка.
Текстът е качен в блога Изумен .
Кратките фрагменти в нея проследяват мисловните подскоци на разказвача, който дълбае миналото в търсене на отговори за сегашното (сумрачно) състояние на нещата. Главите в този оплетен като мрежа роман напомнят на записки в тетрадка, писана през нощта с безсънна ръка. Като излезли изпод машинописа на Фокнър и битниците барабанят отсечените, ударни изречения. Самотата след изгубена любов, след замъгленото себе и разпилените спомени, които са го изграждали, може би не заслужава друго освен бързина и ярост.
Койоти, прахоляк, каубойски ботуши и пустинни пейзажи изпълват света на Шепърд. Описанията му са като трескав сън в прерията – там, където изгарящото отчаяние на изгубената, дистанцирана от големите градове Америка прежуря душата и жигосва опита за бяг. Дървената му къща може да е някъде в пламтящия ад на Юга, в съседство с Кормак Маккарти, където смаляващите се хора не са говорили от десетилетия, а покрай вдигнатите крака на масата изтича последната бутилка уиски. Шепърд дълбае отчаянието си, докато то не мине през дъските и не стигне до обратната страна на света, където го чака миналото Аз под формата на дете.
Страховита е на места „Онзи в мен“. Чува се в нея пукотът на сухите клони на дърветата, докато сянката на героя се придвижва към своя усамотен дом. Чува се и тропотът на конете от миналото, които няма да предложат нови приключения. Разказвачът знае, че тази вечер отново ще се събуди в съня си от тежест върху гърдите и ще види дяволско изчадие, гледащо го с прогарящите си очи. Кошмари и абстрактни образи се оплитат в създаването на монолитната самота на разказвача, предаден от себе си и другите в последното си пътешествие към дома.
Дали поради болестта или емоционалното състояние, мисълта на Шепърд е мъглява, трудно се проследяват и навързват отделните текстове, а мотивът за съжалението на възрастния мъж, хванал се с млада любовница, която в случая го изнудва, записвайки разговорите им, натежава. Прозата на Шепърд е уморена, като боксьор, който не може да държи вече ръцете си вдигнати, той твърде често се отказва или открива повече смисъл за себе си, отколкото може да предложи на навлизащия в обраслите с разместени спомени изречения.
В някаква степен уводът на Пати Смит спомага за осмислянето на книгата. Този „мрачен компас“, както тя го нарича, който води към вътрешния север на разказвача и маркира с мозаечна обърканост лутанията на Шепърд, е бил споделен от двамата преди повече от 30 години, когато са били за кратко заедно. В друг текст, посветен на своя приятел, тя описва как са пишели, подавайки си изречения, подобно на джаз саксофонисти. Това е наситеното с мирис и цветове минало, към което Шепърд се връща в книгата си. Тази безкрайна „подготовка“ за очакваното безкрайно уединение.
Първото, което улавям в своето „търсене на образа“, е фактът, че е „изгнаник“. Усещането да си „отделен“ като начин на живот. Как се случва така, че един човек става някак отделен. Нещо безкрайно познато. И отново влизам в него. Изнудвачката сякаш е изчезнала напълно – пропадна вдън земя. Най-вероятно заради липсата на внимание от моя страна – липсата на съобщения. Липсата на това да се чувства чувствителна. Предполагам. Не знам. Но аз го нося в себе си. „Изгнаника“. Познавам го. Няма нужда от подготовка. Целият ми живот беше подготовка.
Текстът е качен в блога Изумен .
jamesdanielhorn's review against another edition
4.0
I loved this. It’s fragmentary and raw, but clearly written by a seasoned writer, despite it being his “first work of fiction.” I don’t read plays often (enough,) but The One Inside has certainly piqued my interest in reading more of Sam Shepard’s work. The prose is extremely evocative while being counterbalanced by an extremely trained ear for dialog.
The dynamic of the two primary characters as well as the few secondary ones were masterfully rendered in such a succinct way. The symbolism here was interwoven into the chapters in a way that was not immediately obvious but the more I thought about this book, the more I wanted to go back to reading it.
I’m sure some might criticize its fragmentary nature, or maybe think it pretentious but such is life. This book might have a narrow audience but I am certainly in that niche.
If you love immersive books about the blemished blue collar life, peppered with poetics, this ragged little novella might just be for you.
The dynamic of the two primary characters as well as the few secondary ones were masterfully rendered in such a succinct way. The symbolism here was interwoven into the chapters in a way that was not immediately obvious but the more I thought about this book, the more I wanted to go back to reading it.
I’m sure some might criticize its fragmentary nature, or maybe think it pretentious but such is life. This book might have a narrow audience but I am certainly in that niche.
If you love immersive books about the blemished blue collar life, peppered with poetics, this ragged little novella might just be for you.
karadotten1's review
dark
emotional
reflective
tense
fast-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? It's complicated
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.5
redroofcolleen's review against another edition
2.0
Beautiful cover and some beautiful prose here and there, but not at all what I hoped it would be. Threads without a needle to bring them together.
mothmancommunitycenter's review against another edition
Love the writing, but parts of the story didn't make a lot of sense.