You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
3.42 AVERAGE
3.42 AVERAGE
Brilliant! Expertly crafted, heart-breakingly poignant and human.
dark
reflective
sad
tense
slow-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Complicated
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
This book seemed willfully and unnecessarily confusing. Dreams and flashbacks and memories melted into the present, which I guess was a deliberate strategy to mirror the soliders' minds, but it was not done well. Some of the language was beautiful, but other parts seemed awkward and contrived. The dialogue was inconsistent.
I'm still mulling over what it was that "Antigone" clipped.
This book was excellent. It tells the same story about a woman in Afghanistan near a US military base from several different perspectives.
В първия момент си помислих, че нещо с корицата на книгата не е наред, сега знам, че тя си е тъкмо на място, но светът, в който живеем, е объркан.
Авторът на „Разказвачът от Маракеш” този път ни отвежда навътре в афганистанската пустиня в американската военна база Тарсандан. Там, където пустинята граничи с планините, обитавани от пущуните, залезите са обагрени в кръв, а утрините - обвити в мъгла. Лиричните описания на природните картини са в контраст с обстановката, в която са поставени героите. Сякаш всичко наоколо се опитва да им каже, че Кандахар не е място за война.
Повествованието се води от гледната точка на седем разказвачи. По този начин Рой-Батачаря ни прави съпричастни с чувствата и мислите на всеки от тях, показва ни провалите и успехите им, както и трудният път, довел ги до тази измъчена от войни земя. Повечето войници са млади и неопитни, ще ви бъдат близки или неразбрани, но няма да ви оставят безразлични, защото дълбоко в себе си всеки от тях води друга война, много по-тежка от тази в Кандахар. В някакъв момент идеалите им са се стопили сред заобикалящата ги смърт и болката от загубата на другари. Сега се борят единствено да оцелеят. Не просто физически. Всеки ден водят сражение за запазване на човечността си.
След свирепа битка, в която са загинали важни офицери, пред укреплението се появява млада жена. Тя твърди, че е сестра на предводителя на нападателите, но разказът й звучи невероятно на фона на физическото й състояние. Според нея, брат й е Принца на планините, борил се срещу талибаните. Присъствието й обърква войниците в лагера. Прави ги несигурни, кара ги да се съмняват в причините да са в Афганистан, пробужда човечността им. Но командващите са изтощени, мъжете скърбят, а краят на ужаса все още е много далеч. Когато скръбта и жаждата за отмъщение водят в една посока, а моралният компас сочи в друга, кой път им остава да изберат? Първи лейтенант Ник Фробениъс се явява нравственият водач на поделението, без него останалите се оказват неподготвени за срещата с Низам. Волята й не може да бъде сломена нито от слънцето, нито от студа. Тя е решена да изпълни семейния си дълг на всяка цена и да чака колкото е необходимо, докато се пробуди човешкото в хората зад стените на Тарсандан.
В „Страж” няма добри или лоши. Има само хора. И всеки от тях се стреми да изпълни дълга си – морален, служебен, човешки… Защото у всеки трепва нещо, щом се спомене думата „чест”. Джойдийп Рой-Батачаря ни показва двете страни на историята, прави ни съпричастни към героите без да ни принуждава да избираме. Предлага разбиране на една различна идеология. Разглеждайки ситуацията от няколко ъгъла, авторът ни позволява да видим пълната картина на войната.
Авторът на „Разказвачът от Маракеш” този път ни отвежда навътре в афганистанската пустиня в американската военна база Тарсандан. Там, където пустинята граничи с планините, обитавани от пущуните, залезите са обагрени в кръв, а утрините - обвити в мъгла. Лиричните описания на природните картини са в контраст с обстановката, в която са поставени героите. Сякаш всичко наоколо се опитва да им каже, че Кандахар не е място за война.
Повествованието се води от гледната точка на седем разказвачи. По този начин Рой-Батачаря ни прави съпричастни с чувствата и мислите на всеки от тях, показва ни провалите и успехите им, както и трудният път, довел ги до тази измъчена от войни земя. Повечето войници са млади и неопитни, ще ви бъдат близки или неразбрани, но няма да ви оставят безразлични, защото дълбоко в себе си всеки от тях води друга война, много по-тежка от тази в Кандахар. В някакъв момент идеалите им са се стопили сред заобикалящата ги смърт и болката от загубата на другари. Сега се борят единствено да оцелеят. Не просто физически. Всеки ден водят сражение за запазване на човечността си.
След свирепа битка, в която са загинали важни офицери, пред укреплението се появява млада жена. Тя твърди, че е сестра на предводителя на нападателите, но разказът й звучи невероятно на фона на физическото й състояние. Според нея, брат й е Принца на планините, борил се срещу талибаните. Присъствието й обърква войниците в лагера. Прави ги несигурни, кара ги да се съмняват в причините да са в Афганистан, пробужда човечността им. Но командващите са изтощени, мъжете скърбят, а краят на ужаса все още е много далеч. Когато скръбта и жаждата за отмъщение водят в една посока, а моралният компас сочи в друга, кой път им остава да изберат? Първи лейтенант Ник Фробениъс се явява нравственият водач на поделението, без него останалите се оказват неподготвени за срещата с Низам. Волята й не може да бъде сломена нито от слънцето, нито от студа. Тя е решена да изпълни семейния си дълг на всяка цена и да чака колкото е необходимо, докато се пробуди човешкото в хората зад стените на Тарсандан.
В „Страж” няма добри или лоши. Има само хора. И всеки от тях се стреми да изпълни дълга си – морален, служебен, човешки… Защото у всеки трепва нещо, щом се спомене думата „чест”. Джойдийп Рой-Батачаря ни показва двете страни на историята, прави ни съпричастни към героите без да ни принуждава да избираме. Предлага разбиране на една различна идеология. Разглеждайки ситуацията от няколко ъгъла, авторът ни позволява да видим пълната картина на войната.
3.5 stars.
I had no prior knowledge of Antigone before reading this, but even though The Watch is inspired by that play, I don't think you need an awareness of the plot to enjoy this novel. I liked how each narrative took place at a different point in time, but they all somehow revolved around this one incident and occurred in the span of a few days. I wouldn't say the writing was the best I've come across, but there were some moments when the imagery was extremely powerful and I became fully immersed in the story (I wasn't a fan of the lack of quotation marks, though). The time shifts in each individual chapter didn't usually work for me, mainly because I found them jarring, and I honestly felt like the Captain was made to be disliked, which I didn't particularly enjoy; I didn't care for him, but I wish there had been more of a reason besides me feeling like he was written as an asshole (you don't even get any substantial backstory on him like you do with a lot of the other characters). And speaking of characters...there were too many. I made a list to try and keep up with everyone, and that still didn't always work.
Honestly, I could see this being adapted into a fairly successful movie, what with all the war and combat films produced, especially because of tensions with the United States and the Middle East. But maybe that's why Hollywood hasn't picked it up.
I had no prior knowledge of Antigone before reading this, but even though The Watch is inspired by that play, I don't think you need an awareness of the plot to enjoy this novel. I liked how each narrative took place at a different point in time, but they all somehow revolved around this one incident and occurred in the span of a few days. I wouldn't say the writing was the best I've come across, but there were some moments when the imagery was extremely powerful and I became fully immersed in the story (I wasn't a fan of the lack of quotation marks, though). The time shifts in each individual chapter didn't usually work for me, mainly because I found them jarring, and I honestly felt like the Captain was made to be disliked, which I didn't particularly enjoy; I didn't care for him, but I wish there had been more of a reason besides me feeling like he was written as an asshole (you don't even get any substantial backstory on him like you do with a lot of the other characters). And speaking of characters...there were too many. I made a list to try and keep up with everyone, and that still didn't always work.
Honestly, I could see this being adapted into a fairly successful movie, what with all the war and combat films produced, especially because of tensions with the United States and the Middle East. But maybe that's why Hollywood hasn't picked it up.
If you're looking for a book that makes you sit there in silence after you finish it, this is the one for you. I could not put this book down, and was mesmerised by the different perspectives and the insights offered regarding the war in Afghanistan. A poignant and confronting read which will have you sitting in shock and question upon completion.
The Watch had me from the very first paragraph, hell, I was in near tears at the end of the first chapter. A simply phenomenal book. Impossible to put down, and even harder to stop thinking about. The Watch opens with a young Middle Eastern woman traveling far across the mountains to an American military base in order to collect her brother's body after a failed attack on the fort (retaliation for the bombing of her village) and bury it according to Muslim custom. Arriving at the base she is met with hostility because they believe her to be a terrorist or a "black widow" and they refuse to give her her brother's body because they think he is an important figure in the Taliban. However, after a few days the men at the base start to empathize with her plight and it throws them into a deep dark depression. What were they here fighting for really? Weren't they supposed to be helping this country? Why were they having to deny this young injured native woman her brother's body? Each chapter has a different narrator, from the young girl to the lieutenant, doctor, first lieutenant, translator, to captain. The story gains more significance as it is viewed through each character's eyes.
Overall, absolutely stunning. You feel as though you are with them in the blazing hot desert and you feel all their pain and helplessness. It's a truly gripping tale that exemplifies all the important questions about the war in Iraq and Afghanistan and the lasting consequences it will have on the country's citizens and on the American soldiers when they get back home. Seriously, what an amazing read. 5 out of 5 stars.
Overall, absolutely stunning. You feel as though you are with them in the blazing hot desert and you feel all their pain and helplessness. It's a truly gripping tale that exemplifies all the important questions about the war in Iraq and Afghanistan and the lasting consequences it will have on the country's citizens and on the American soldiers when they get back home. Seriously, what an amazing read. 5 out of 5 stars.