Take a photo of a barcode or cover
3.72 AVERAGE
3.72 AVERAGE
Yes Mr Taleb can be very loose with his arguments, yes he spends a third of the book rehashing the points in "Fooled by Randomness" and yes he spends another 30 or so pages bashing many philosophers, economists and general thinkers. With all that, this book is still quite enjoyable and, at times, a very real eye opener.
Once again we are warned of the dangers of examining the world as if it was gaussian - as if it was a simple model (or that idealized models actually give useful real world advice). This warning seems prescient given what happened to the world economies starting in late 2007 (the book came out before the collapse). He also gets bonus points for dissing game theory, especially when applied to economics. Well done Mr Taleb!
If this wasn't a rehash, or maybe if it was better presented (less an obvious rehash) I would have enjoyed this book much more. As it is, if you haven't read "Fooled by Randomness" you'd get the gist here (though I think that is a better book). If you have read "Fooled...", "Black Swans" is more of the same. Still enjoyable but with a strong deja vu.
Once again we are warned of the dangers of examining the world as if it was gaussian - as if it was a simple model (or that idealized models actually give useful real world advice). This warning seems prescient given what happened to the world economies starting in late 2007 (the book came out before the collapse). He also gets bonus points for dissing game theory, especially when applied to economics. Well done Mr Taleb!
If this wasn't a rehash, or maybe if it was better presented (less an obvious rehash) I would have enjoyed this book much more. As it is, if you haven't read "Fooled by Randomness" you'd get the gist here (though I think that is a better book). If you have read "Fooled...", "Black Swans" is more of the same. Still enjoyable but with a strong deja vu.
Great book of ideas, I've been reading the incerto series in reverse order but probably won't go back to the first in series, Fooled By randomness. Only moving forward now
I've been fascinated by the work of Daniel Kahneman and Amos Tversky since a professor introduced me to them during my Undergraduate years. The reality that we act so irrationally was such an eye opener to me. Mr. Taleb's book was a further jumping off point that echoed many of the sentiments I saw in Thinking: Fast and Slow, and also reminded me quite vividly of Freakonomics and Superfreakonomics by Stephen Levitt.
There was a brutal, no-nonsense honesty to this book that I wish most of my college professors had utilized, because so much of the statisical theory I learned back then applies so flimsily to the real problems at hand that it was almost not worth learning in the first place. Still, this book was quite inspiring to me, and although I completely agree with the reality he paints, I am reminded that we must know the rules in order to break them. Similarly, we understand the problem we face. Perhaps now is the time to begin considering how to fix it.
There was a brutal, no-nonsense honesty to this book that I wish most of my college professors had utilized, because so much of the statisical theory I learned back then applies so flimsily to the real problems at hand that it was almost not worth learning in the first place. Still, this book was quite inspiring to me, and although I completely agree with the reality he paints, I am reminded that we must know the rules in order to break them. Similarly, we understand the problem we face. Perhaps now is the time to begin considering how to fix it.
Tedious, redundant and arrogant are a few words that other reviews used to describe this book/author and I can't disagree. Difficult to finish but maybe one of the more important non fiction titles I've read. I will take its perspective with me. A lot of things lined up for me and a few pages & passages I've marked for review.
Мнението ми от 2010 г.:
(мнението ми от 2020 - под него)
"Черни лебеди" авторът нарича основни, революционни събития в историята на човечеството, науката, икономиката и т.н., които погледнати пост-фактум изглеждат съвсем логично да се случат точно тогава, но всъщност е абсолютно невъзможно да бъдат предвидени предварително.
Съвсем прост пример, един от многото - откриването на електричеството. Развитието на техниката в онзи период е достигнало нужното ниво, вървяла е в тази посока... но никой не е можел да каже "ето, догодина очакваме да бъде изобретено електричеството". То просто се случва, без никой да го очаква или да подозира, че такова нещо като електричество съществува.
Именно за това е книгата - за събитията, които са много важни, но никой не може да ги предвиди, за това как много хора се заблуждават, че могат да ги предвидят (или тяхното значение, размер и т.н.), до какви печални последици води това в икономиката и живота.
Книгата е бъкана и с много други неща, свързани с начина ни на мислене и именно това я прави доста непоследователна, объркана, безцелна и трудна за четене. Имам чувството, че в нея има материал за 20 книги, толкова неразработени и просто нахвърляни идеи има. На мен лично това никак не ми хареса.
Мнението ми от 2020 г.:
Смятам, че след 10 г. по-добре разбрах книгата. Тя не е толкова бъкана с идеи, колкото ми се стори в началото, а всичките безкрайни лични анекдоти, обяснения и витиеватости на автора водят все до едно място.
А това място е, че основните двигатели на промяната в света са непредвидируеми (тая дума си я измислих току-що), а всякакви експерти, правещи прогнози по повод обществото, политиката или икономиката по-скоро си изсмукват тия прогнози от пръстите и предвижданията им почти никога не се оказват верни, освен по случайност.
Фрагменти от тоя факт отдавна ми се набиваха на очи - сложните икономически и климатични модели до сега не успяват да предскажат нищо и постоянно трябва да бъдат "коригирани" за да се доближат поне малко до случващата се действителност, а примерно психологията като дисциплина отдавна ми се струва, че е още в тъмните векове на разбирането си за човешкия ум, там дето е била медицината преди 300 години по времето на пиявиците, трионите за ампутация и стопения катран.
"Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара" можеше да е точно 10 пъти по-къса и нямаше нищо да загуби от това. Основните съвети относно приложението на разбирането за положителните и отрицателните черни лебеди в инвестирането са побрани в 2-3 страници, дето е обяснена теорията на щангата (голям обем нискорискови за предпазване от отрицателни лебеди, никакви среднорискови и малък обем много високорискови, за лов на положителни лебеди).
Другото, което може да се извлече от книгата е да гледаме на казаното от експерти, особено що се отнася до някакви прогнози, с толкова по-голям скептицизъм, колкото по-"мека" е областта на експерта - т.е. по-отдалечена от математиката и точните науки.
Смятам, че като цяло тетралогията Incerto, от която е част Черният лебед дава информация как да мислим в доста тясна част от живота, но тази информация е важна и полезна.
(мнението ми от 2020 - под него)
"Черни лебеди" авторът нарича основни, революционни събития в историята на човечеството, науката, икономиката и т.н., които погледнати пост-фактум изглеждат съвсем логично да се случат точно тогава, но всъщност е абсолютно невъзможно да бъдат предвидени предварително.
Съвсем прост пример, един от многото - откриването на електричеството. Развитието на техниката в онзи период е достигнало нужното ниво, вървяла е в тази посока... но никой не е можел да каже "ето, догодина очакваме да бъде изобретено електричеството". То просто се случва, без никой да го очаква или да подозира, че такова нещо като електричество съществува.
Именно за това е книгата - за събитията, които са много важни, но никой не може да ги предвиди, за това как много хора се заблуждават, че могат да ги предвидят (или тяхното значение, размер и т.н.), до какви печални последици води това в икономиката и живота.
Книгата е бъкана и с много други неща, свързани с начина ни на мислене и именно това я прави доста непоследователна, объркана, безцелна и трудна за четене. Имам чувството, че в нея има материал за 20 книги, толкова неразработени и просто нахвърляни идеи има. На мен лично това никак не ми хареса.
Мнението ми от 2020 г.:
Смятам, че след 10 г. по-добре разбрах книгата. Тя не е толкова бъкана с идеи, колкото ми се стори в началото, а всичките безкрайни лични анекдоти, обяснения и витиеватости на автора водят все до едно място.
А това място е, че основните двигатели на промяната в света са непредвидируеми (тая дума си я измислих току-що), а всякакви експерти, правещи прогнози по повод обществото, политиката или икономиката по-скоро си изсмукват тия прогнози от пръстите и предвижданията им почти никога не се оказват верни, освен по случайност.
Фрагменти от тоя факт отдавна ми се набиваха на очи - сложните икономически и климатични модели до сега не успяват да предскажат нищо и постоянно трябва да бъдат "коригирани" за да се доближат поне малко до случващата се действителност, а примерно психологията като дисциплина отдавна ми се струва, че е още в тъмните векове на разбирането си за човешкия ум, там дето е била медицината преди 300 години по времето на пиявиците, трионите за ампутация и стопения катран.
"Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара" можеше да е точно 10 пъти по-къса и нямаше нищо да загуби от това. Основните съвети относно приложението на разбирането за положителните и отрицателните черни лебеди в инвестирането са побрани в 2-3 страници, дето е обяснена теорията на щангата (голям обем нискорискови за предпазване от отрицателни лебеди, никакви среднорискови и малък обем много високорискови, за лов на положителни лебеди).
Другото, което може да се извлече от книгата е да гледаме на казаното от експерти, особено що се отнася до някакви прогнози, с толкова по-голям скептицизъм, колкото по-"мека" е областта на експерта - т.е. по-отдалечена от математиката и точните науки.
Смятам, че като цяло тетралогията Incerto, от която е част Черният лебед дава информация как да мислим в доста тясна част от живота, но тази информация е важна и полезна.
Taleb introduces the concept of a "black swan," which refers to highly unpredictable, rare events that have a significant impact and are often rationalized or explained in hindsight. These events have three main characteristics: they are highly improbable, have a massive impact, and are often mistakenly assumed to be explainable or predictable.
Taleb argues that humans have a natural tendency to underestimate the role of randomness and uncertainty in life. We often rely on flawed models and assumptions that fail to account for the potential occurrence and consequences of black swan events. This leads to a false sense of security and an inability to properly prepare for and adapt to unexpected events.
The author highlights that our knowledge and understanding are limited, and the future is inherently uncertain. He criticizes traditional risk management approaches that focus on predicting and controlling events, advocating instead for a mindset of "antifragility." Antifragility involves building systems and individuals that not only withstand shocks and volatility but also benefit from them, gaining strength and resilience in the face of uncertainty.
Taleb emphasizes the importance of being open-minded, adaptable, and resilient in order to navigate a world characterized by black swan events. He encourages readers to embrace uncertainty, cultivate personal growth through trial and error, and be wary of overreliance on models, experts, and forecasts.
Overall, "The Black Swan" challenges conventional thinking and encourages readers to recognize and appreciate the role of randomness and uncertainty in our lives. By doing so, we can better prepare for and navigate the impact of rare and unpredictable events, thereby improving our decision-making and overall well-being.
Taleb argues that humans have a natural tendency to underestimate the role of randomness and uncertainty in life. We often rely on flawed models and assumptions that fail to account for the potential occurrence and consequences of black swan events. This leads to a false sense of security and an inability to properly prepare for and adapt to unexpected events.
The author highlights that our knowledge and understanding are limited, and the future is inherently uncertain. He criticizes traditional risk management approaches that focus on predicting and controlling events, advocating instead for a mindset of "antifragility." Antifragility involves building systems and individuals that not only withstand shocks and volatility but also benefit from them, gaining strength and resilience in the face of uncertainty.
Taleb emphasizes the importance of being open-minded, adaptable, and resilient in order to navigate a world characterized by black swan events. He encourages readers to embrace uncertainty, cultivate personal growth through trial and error, and be wary of overreliance on models, experts, and forecasts.
Overall, "The Black Swan" challenges conventional thinking and encourages readers to recognize and appreciate the role of randomness and uncertainty in our lives. By doing so, we can better prepare for and navigate the impact of rare and unpredictable events, thereby improving our decision-making and overall well-being.
Honestly I'm not smart enough for this book. I got the jist but mathmatics aren't exactly my thing, so alot of it went over my head.
I think that had I read this rather than listened to it, I might have given up entirely--a lot of the chapters seemed unnecessary, reiterating the same point a hundred different ways. The main concept that intrigued me was the idea that most of the major events in our own lives, as well as events that shape the course of nations, come about as a result of random, or seemingly random events that we cannot plan for (the "black swan"). We think we are in control, but we're not. The best we can do is try to limit our vulnerability to "negative" black swans, while maximizing our possible availability to benefit from "positive" black swan events. This concept intrigued me enough that I immediately went on to read his book, "Antifragile" too.
I knocked off another star because the author is so insufferably smug about how much smarter he is than everyone else, and scathing toward anyone who even slightly misunderstands him. He even seems to brag about his own horrid behavior in public settings toward such people. I gather that he regards his own lack of a filter in public and in writing as the virtue of integrity, in the sense that he says exactly what he thinks, rather than being hypocritical. I might give him that--I suppose that's better than being a jerk only in private, but playing politics in public. What you see is what you get with him, and I can appreciate that to some extent. But I think it's still far better to *actually* have some humility about his own failings (surely he has some!), and some grace about the failings of others.
I knocked off another star because the author is so insufferably smug about how much smarter he is than everyone else, and scathing toward anyone who even slightly misunderstands him. He even seems to brag about his own horrid behavior in public settings toward such people. I gather that he regards his own lack of a filter in public and in writing as the virtue of integrity, in the sense that he says exactly what he thinks, rather than being hypocritical. I might give him that--I suppose that's better than being a jerk only in private, but playing politics in public. What you see is what you get with him, and I can appreciate that to some extent. But I think it's still far better to *actually* have some humility about his own failings (surely he has some!), and some grace about the failings of others.
Really interesting and provocative look at how we understand the data of science and math. This book examines how we should really be looking at some types of data differently, because of the potential for some man-made phenomena or data to be immeasurably different than we expect it to be.
NNT definitely comes off as one of the ivory tower douchebags that he constantly disparages. That said, his exploration of the tails of the bell curve and subsequent trashing of the bell curve is a fun and stimulating read.