Scan barcode
ori_gina_lity's review against another edition
4.0
Told with childlike innocence Etta and Otto and Russel and James is a refreshing take on the journey of life as 82 year old Etta sets out walking from her hometown in Saskatchewan, Canada to see the sea, leaving behind her husband Otto and close friend Russell. What transpires isn't necessarily believable, but still immensely touching. Hooper's writing style has this rhythmic cadence to it and I was not surprised to find out the author is also a musician. Though the novel ebbs and flows from present day to the memories and longings of all the main characters you hardly notice the switch; it's a constant reminder than life is one "big loop" and as the story progressed I really was impressed with how time was portrayed in this novel. There are many gaps in the narrative, which may be unsettling to some but I think it allows the reader to become apart of these characters story... connect with and interpret the story using their imagination. Really a nice, thoughtful book. 4/5 stars.
pattydsf's review against another edition
4.0
“We have good days and bad days. You told me, once, to just remember to breathe. As long as you can do that, you’re doing something Good, you said. Getting rid of the old, and letting in the new. And, therefore, moving forward. Making progress. That’s all you have to do to move forward, sometimes, you said, just breathe. So don’t worry, Etta, if nothing else, I am still breathing.”
I think I want to listen to this book. I really enjoyed reading it, but listening is a slower process for me than reading and I believe I missed some things as I read through this story.
Hooper has a wonderful tale to tell about people who rarely inhabit the novels I read. Etta, Otto and Russell live in Saskatchewan and they are all in their eighties. Etta has never seen the sea and she needs to visit it. Otto has seen the ocean, but has no need to return. Russell has been waiting for something and Etta’s trip changes his life also.
I would never have met this trio or anyone like them without Hooper. I always say that I read to encounter new worlds. I am so grateful to have been part of this world for the length of the book. I wish I could have stayed longer.
I think I want to listen to this book. I really enjoyed reading it, but listening is a slower process for me than reading and I believe I missed some things as I read through this story.
Hooper has a wonderful tale to tell about people who rarely inhabit the novels I read. Etta, Otto and Russell live in Saskatchewan and they are all in their eighties. Etta has never seen the sea and she needs to visit it. Otto has seen the ocean, but has no need to return. Russell has been waiting for something and Etta’s trip changes his life also.
I would never have met this trio or anyone like them without Hooper. I always say that I read to encounter new worlds. I am so grateful to have been part of this world for the length of the book. I wish I could have stayed longer.
sylviaisme's review against another edition
2.0
Ci sono rimasta un po' male. Mi aspettavo un romanzo fresco e originale, che è ciò che ho trovato in questo libro, ma in realtà niente di più. Lo stile dell'autrice - assolutamente contemporaneo, per carità - non mi ha entusiasmata: periodi brevi alternati ad alcuni molto lunghi che rendono la lettura singhiozzante e sembrano piazzati lì più che altro soltanto per entusiasmare il lettore. Anche la trama è un po' deboluccia ed è un peccato perché l'idea di base, secondo me originale, avrebbe potuto essere affrontata in modo più articolato. Anche i protagonisti si sono rivelati piatti e privi di spessore, appena abbozzati. Peccato.
spauffwrites's review against another edition
3.0
It took me a while to get into this book, but when I did I liked the fairy-tale qualities of the story.
mollyisfullybooked's review against another edition
5.0
One of my favorites. Such a great story. Loved every page.
milshollini's review against another edition
4.0
http://bit.ly/1jpvTgo
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е от онези малки книги, които казват твърде много неща. Книги, за които е много трудно да се говори. Тя е изпипана и нежна и по много фин начин изследва идеята за търсенето и намирането на самия себе си чрез пътя.
Харесвам начина, по който Ема Хупър е разказала тази история. Всичко започва с Ета, която един ден излиза от входната врата на фермата, в която е живяла повече от шейсет години с Ото, и тръгва към океана. Пеша. Ото остава вкъщи, опитвайки една по една рецептите, които години наред Ета е приготвяла за него.
Ета върви към океана и си припомня. Пренавива нишката на спомените, сякаш за да провери кога точно се е изгубила. А всъщност – дали се е губила изобщо. Пътищата на хората се пресичат многократно, понякога се събират и продължават в една посока, понякога достигат до кръстопът, където се разделят и пренаписват. Някои хора цял живот гледат през рамо и се чудят дали не е трябвало да поемат по друг път, други продължават само напред и всячески се опитват да игнорират миналото.
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е история за приятелство и любов, за война и тихо отчаяние, за нуждата от пристан. Приятелство и любов, които са толкова важни и значими, че е почти невъзможно да се случат извън книгите. В живота, особено днес, всички са много по-егоистични, много по-убедени във важността на собственото си щастие, отколкото в тази на любимия човек. Много по-шумни. Неумеещи да мълчат и не оценяващи смисъла на тишината.
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е от онези малки книги, които казват твърде много неща. Книги, за които е много трудно да се говори. Тя е изпипана и нежна и по много фин начин изследва идеята за търсенето и намирането на самия себе си чрез пътя.
Харесвам начина, по който Ема Хупър е разказала тази история. Всичко започва с Ета, която един ден излиза от входната врата на фермата, в която е живяла повече от шейсет години с Ото, и тръгва към океана. Пеша. Ото остава вкъщи, опитвайки една по една рецептите, които години наред Ета е приготвяла за него.
Ета върви към океана и си припомня. Пренавива нишката на спомените, сякаш за да провери кога точно се е изгубила. А всъщност – дали се е губила изобщо. Пътищата на хората се пресичат многократно, понякога се събират и продължават в една посока, понякога достигат до кръстопът, където се разделят и пренаписват. Някои хора цял живот гледат през рамо и се чудят дали не е трябвало да поемат по друг път, други продължават само напред и всячески се опитват да игнорират миналото.
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е история за приятелство и любов, за война и тихо отчаяние, за нуждата от пристан. Приятелство и любов, които са толкова важни и значими, че е почти невъзможно да се случат извън книгите. В живота, особено днес, всички са много по-егоистични, много по-убедени във важността на собственото си щастие, отколкото в тази на любимия човек. Много по-шумни. Неумеещи да мълчат и не оценяващи смисъла на тишината.
tlindhorst's review against another edition
5.0
I would say this book is as perfect as can be. It is like a song -- both remembered and forgotten. Truly a lovely, sad, ennobling read.
bookslucyking's review against another edition
5.0
Povinně přečíst! :D Nádherný, kouzelný příběh, který mě dostal. Naprosto a dokonale.
MOJE RECENZE NA BLOGU
MOJE RECENZE NA BLOGU
kathyblais's review against another edition
5.0
Loved it. Perfect timing too, since I read it around Remembrance Day and so much of this book is set during the war. I'm looking forward to our book club discussion on this book.
Second reading (2022): still love it. A little bit of magical realism set on the prairies.
Second reading (2022): still love it. A little bit of magical realism set on the prairies.
sandhills_kt's review against another edition
4.0
The vulnerability! The connections. The hurt. The determination.
I loved this.
And then I cried.
I loved this.
And then I cried.