You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
4.04 AVERAGE
4.04 AVERAGE
adventurous
emotional
inspiring
mysterious
reflective
sad
medium-paced
Plot or Character Driven:
Plot
Strong character development:
No
Loveable characters:
Complicated
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
No
dark
mysterious
slow-paced
Plot or Character Driven:
Plot
Strong character development:
No
Loveable characters:
No
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
No
https://youtu.be/Q8Yz5zS12Qo
Video review on my YouTube channel!
Video review on my YouTube channel!
adventurous
dark
emotional
inspiring
fast-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
Complicated
Flaws of characters a main focus:
No
psh...noooo...i haven't been crying for the past 20 minutes
Very interesting and not at all what I expected it to be about! Gaiman does a wonderful job at placing readers in the ambiance of feeling - as the main character battles reality, imagination, and growing up.
There is one sex scene but it is from the pov of a child glancing and not understanding what's going on.
There is one sex scene but it is from the pov of a child glancing and not understanding what's going on.
The story and the writing were good as all Neil Gaiman novels are. However, I wish this one had been a bit longer. He laid the foundation for such an intricate world and fantastical characters, but at the end I was left feeling that he could have gone much more into detail with a lot of things, and that the story would have been richer if he had. But overall it was a good read and I definitely recommend it.
Уникално. Невероятно.
1. Магическата система. Не е особено... системна. И я ОБОЖАВАМ. Терминът е soft magic system и въпреки че харесвам и strong magic systems, мисля, че това е моето нещо, особено когато има сюреалистични елементи. А магията тук определено се усещаше като нещо от сън. И мистерията! Не е ясно как точно бачка всичко!! Обожавам, когато книгите нарочно ме оставят с въпроси. Просто... прекрасно. Перфектно. Нямаше момент, в който да не се наслаждавам на магията. Всеки магически момент беше като малък подарък за мен.
2. Книгата показва и радостта, и трагедията на това да си дете. Светът е толкова магичен, има толкова много възможности, но в същото време си толкова зависим от възрастните около теб. Показани са възрастните, които се грижат за главния герой (както и за Лети) и такива, които се възползват от силата си и го нараняват. И както се подчертава множество пъти, въпреки всичките способности на Лети, тя все пак е дете, а враговете са възрастни... Децата също са показани с дуалност:съучениците на главния герой не идват на рождения му ден, сестра му не се отнася добре с него, но от друга страна той самият е добродушен, просто иска компания и безопасност, а Лети винаги е толкова добронамерена и готова да помогне, без значение какво ще й коства.
3. Краят. Някой доста сериозно е рязъл лук... Умрях. Мъртва съм. Няма ме. Защото умрях.
4. Спомени, следи...
Невероятно. *умирам, разбрахте ли, че умирам?*
1. Магическата система. Не е особено... системна. И я ОБОЖАВАМ. Терминът е soft magic system и въпреки че харесвам и strong magic systems, мисля, че това е моето нещо, особено когато има сюреалистични елементи. А магията тук определено се усещаше като нещо от сън. И мистерията! Не е ясно как точно бачка всичко!! Обожавам, когато книгите нарочно ме оставят с въпроси. Просто... прекрасно. Перфектно. Нямаше момент, в който да не се наслаждавам на магията. Всеки магически момент беше като малък подарък за мен.
2. Книгата показва и радостта, и трагедията на това да си дете. Светът е толкова магичен, има толкова много възможности, но в същото време си толкова зависим от възрастните около теб. Показани са възрастните, които се грижат за главния герой (както и за Лети) и такива, които се възползват от силата си и го нараняват. И както се подчертава множество пъти, въпреки всичките способности на Лети, тя все пак е дете, а враговете са възрастни... Децата също са показани с дуалност:
3. Краят. Някой доста сериозно е рязъл лук... Умрях. Мъртва съм. Няма ме. Защото умрях.
Spoiler
Реално Лети е живяла хиляди години, срещала е множество хора и дори не познава главния герой добре, но все пак се жертва, за да го спаси. Просто защото е добра. Това ме кара да се замисля, какво е човешкото? Лети не е човек, но е много по-човечна от всичките хора в книгата. И жените Хемпсток; те също се стараят толкова, за да помогнат, а емоциите им след загубата на Лети са толкова истински човешки.4. Спомени, следи...
Spoiler
Когато главният герой се зачуди дали това, че част от портала остава в него е добре или пък щеше да бъде по-добре, ако можеше да остави всичко това зад себе си. И болката от това, че травмата, която баща му нанася ще остане с него завинаги, но този момент е изразян от плата на съществуването. И преди това го питат дали иска да забрави, той казва не, защото *в момента знае, че се е случило*. That hit. Напомня ми на мисловния експеримент със симулацията; не можеш да се откажеш от реалността си, въпреки че ще я забравиш и ще получиш нещо по-добре, защото *сега* знаеш. Но в крайна сметка той забравя всичко... БОЛКА. Но все пак напълно разбирам решението на жените Хемпсток, защото иначе не само че вината ще тежи на главния герой цял живот, но и саможертвата на Лети би била напразна. Направиха го за Лети. Но спомените са такова ценно, свещено нещо и да бъдат отнети... Не знам. Предполагам, че посещенията за припомняне са добър компромис.Невероятно. *умирам, разбрахте ли, че умирам?*
This book is a journey through memories. An innocent and fantastic journey through the depths of a childhood troubled by impossible events.
We follow the reminisce of an adult man about his 7 year old self, whose life was changed forever when he discovered a world beyond his reality.
Each one of those memories is connected to a feeling that transposes the pages. The sense of warm and comfort lays upon the good times like a dream, while the bad ones are full of the darkness and fear of a nightmare. It's that feeling that shapes the way he remembers about the things that happened to him.
Although this is a story about a child, it's not a children's story. It's something to experience with the distant eye of an adult towards a childhood long gone.
I do have one issue to point out. There could be so much more to this story, a whole world to be explored that was left unknown. It is probably for the best, but it felt like it could be something bigger than it was, something richer.
If I read this again in 10 or 20 years, I'm sure I will take something more of this novel, something that I am probably too young to perceive in my 23 years of existence.
For now, I limit myself to appreciate the magical way Gaiman shaped reality to give us this hauntingly delightful book.
We follow the reminisce of an adult man about his 7 year old self, whose life was changed forever when he discovered a world beyond his reality.
Each one of those memories is connected to a feeling that transposes the pages. The sense of warm and comfort lays upon the good times like a dream, while the bad ones are full of the darkness and fear of a nightmare. It's that feeling that shapes the way he remembers about the things that happened to him.
Although this is a story about a child, it's not a children's story. It's something to experience with the distant eye of an adult towards a childhood long gone.
I do have one issue to point out. There could be so much more to this story, a whole world to be explored that was left unknown. It is probably for the best, but it felt like it could be something bigger than it was, something richer.
If I read this again in 10 or 20 years, I'm sure I will take something more of this novel, something that I am probably too young to perceive in my 23 years of existence.
For now, I limit myself to appreciate the magical way Gaiman shaped reality to give us this hauntingly delightful book.
The first half of this book was good, but the second half was absolutely amazing. The ending was perfect.