Take a photo of a barcode or cover
3.75 AVERAGE
3.75 AVERAGE
This is probably my favorite book from Ms. Gregory. I love how she took the stories of three very different women and intertwined them into this historical dialogue. I was always intrigued by the story of the doomed Katherine Howard; such a young foolish girl caught in the middle of royal drama.
I was also drawn to the story of Jane Boleyn- a woman who arguably sent her husband to the headsman, but still craved the glitz and glamour of court life. Ultimately, she paid the same price as those she helped lead astray- it leads one to wonder if there was indeed a Boleyn curse, or if Henry's hatred of the family was enough to condemn her years later.
Finally, I was elated to see some re-imagining of Anne of Cleves. I feel like she is a historical character who is all too often passed over in history, and she deserves to have her story told. I feel as if she escaped a great fate, as we have seen all too often with the wives of Henry VIII. She was a pawn in political plays, and lost much of her freedoms in the process. I feel, given what we know of her, she would have been a kind and gentle queen.
I was also drawn to the story of Jane Boleyn- a woman who arguably sent her husband to the headsman, but still craved the glitz and glamour of court life. Ultimately, she paid the same price as those she helped lead astray- it leads one to wonder if there was indeed a Boleyn curse, or if Henry's hatred of the family was enough to condemn her years later.
Finally, I was elated to see some re-imagining of Anne of Cleves. I feel like she is a historical character who is all too often passed over in history, and she deserves to have her story told. I feel as if she escaped a great fate, as we have seen all too often with the wives of Henry VIII. She was a pawn in political plays, and lost much of her freedoms in the process. I feel, given what we know of her, she would have been a kind and gentle queen.
I sometimes find myself imagining notorious figures from history in the afterlife, receiving their "reward" in Hell, which admittedly, does nothing to support the claim I am a Christian. (Which is paradoxical because a belief in the entire Hell/Heaven system serves to give a person the necessary credence to call oneself a Christian, but that is a religious riddle for another day.) I reserve the most horrible situations I can conjure for Hitler, but Henry VIII is high on my list of despicable villians thanks, in part, to this sensationalized account by Philippa Gregory.
Every soap opera fan in the world should be a devoted student of the English Tudor period, because it is nothing but scandal, drama, bloodshed, and lust. Which, of course, makes for fascinating reading. While Philippa Gregory is not a great writer, she is an entertaining one and her book provides fast paced drama with enough historical fact for me to justify reading it.
Every soap opera fan in the world should be a devoted student of the English Tudor period, because it is nothing but scandal, drama, bloodshed, and lust. Which, of course, makes for fascinating reading. While Philippa Gregory is not a great writer, she is an entertaining one and her book provides fast paced drama with enough historical fact for me to justify reading it.
http://teatimewithtazo.blogspot.com/2013/01/book-review-boleyn-inheritance.html
Here's a fact about me- I love Tudor history. When I was younger I was all about 'The Royal Diaries: Elizabeth I' which gave me my first perception of Henry VIII. A supposed overly obese, sullen old man who sometimes didn't like his daughter. Then I happened on 'The Other Boleyn Girl' which gave me a look at young Henry VIII who was supposedly super charismatic and attractive. That spark my curiosity enough that I've read a couple of small biographers on Henry and the time. I'm really interested in Alison Weir's books which all seem to be about Tudor England.
Anyway...the review
The Boleyn Inheritance follows three women- Anne of Cleaves, Henry's fourth wife, Jane Boleyn, Anne Boleyn's sister-in-law whose testimony put Anne and her brother to death and Katherine Howard, Anne of Cleaves maid in waiting and Henry's fifth wife.
The book starts from Jane's perspective and I didn't like how it opened. It seemed at the time Gregory was making Jane out to be a misunderstood heroine when in The Other Boleyn Girl she made the character out to be a total creep, no joke. However, as the story progressed Gregory showed that Jane painted that picture of herself and that no one else really believed it.
The story overall was well done. She used Anne of Cleaves perspective to show what Henry was doing to the church and the burnings and hangings that happened from his paranoia. In the author's note Gregory stated that she wanted to dispel the myths of Anne of Cleaves being ugly and Katherine Howard being stupid. She painted Katherine as a young girl (she was 15 when she married the king) who only wanted pretty things and to have a romance.
Anne of Cleave portrait sort of dispels the myth of her being ugly and Gregory's reasoning for that rumor was the king didn't like her because she rejected him when he first met her disguised and a homeless man.
I admire Philippa Gregory as a historical fiction writer because the truth is, we won't really know why things happened in the past; and she does a commendable job making the pieces all fit together in an engaging way.
Here's a fact about me- I love Tudor history. When I was younger I was all about 'The Royal Diaries: Elizabeth I' which gave me my first perception of Henry VIII. A supposed overly obese, sullen old man who sometimes didn't like his daughter. Then I happened on 'The Other Boleyn Girl' which gave me a look at young Henry VIII who was supposedly super charismatic and attractive. That spark my curiosity enough that I've read a couple of small biographers on Henry and the time. I'm really interested in Alison Weir's books which all seem to be about Tudor England.
Anyway...the review
The Boleyn Inheritance follows three women- Anne of Cleaves, Henry's fourth wife, Jane Boleyn, Anne Boleyn's sister-in-law whose testimony put Anne and her brother to death and Katherine Howard, Anne of Cleaves maid in waiting and Henry's fifth wife.
The book starts from Jane's perspective and I didn't like how it opened. It seemed at the time Gregory was making Jane out to be a misunderstood heroine when in The Other Boleyn Girl she made the character out to be a total creep, no joke. However, as the story progressed Gregory showed that Jane painted that picture of herself and that no one else really believed it.
The story overall was well done. She used Anne of Cleaves perspective to show what Henry was doing to the church and the burnings and hangings that happened from his paranoia. In the author's note Gregory stated that she wanted to dispel the myths of Anne of Cleaves being ugly and Katherine Howard being stupid. She painted Katherine as a young girl (she was 15 when she married the king) who only wanted pretty things and to have a romance.
Anne of Cleave portrait sort of dispels the myth of her being ugly and Gregory's reasoning for that rumor was the king didn't like her because she rejected him when he first met her disguised and a homeless man.
I admire Philippa Gregory as a historical fiction writer because the truth is, we won't really know why things happened in the past; and she does a commendable job making the pieces all fit together in an engaging way.
I get it, it's historical fiction but Gregory at the end points out how much research she's done. So how come she points out Jane Seymour's motto was 'The Most Happy'? It wasn't, that belonged to Anne Boleyn as Jane's was 'Bound to Obey and Serve'. I also remember ringing my boyfriend up about 50 pages from the end and pointed out that if it was said Anne Boleyn put her head on the block one more time I would throw the book out of the window. What was at the bottom of the page? That. Plus, why was there a mention of Jane Boleyn/Rochford having a son? Where was he and there is ZERO evidence of her and George ever having a son.
Also, I feel like I don't need constant descriptions of Henry's wound, impotence and wind. I got that after it was pointed out for the fifth time.
Jane's characterisation for me feels completely off compared to TOBG. I know because it's a different character POV but it's so far off.
I'm not even going to get onto the basic writing issues that PG has.
Also, I feel like I don't need constant descriptions of Henry's wound, impotence and wind. I got that after it was pointed out for the fifth time.
Jane's characterisation for me feels completely off compared to TOBG. I know because it's a different character POV but it's so far off.
I'm not even going to get onto the basic writing issues that PG has.
След като „Другата Болейн“ толкова много ми хареса, веднага се захванах и с хронологичното й продължение – „Наследството на Болейн“ на Филипа Грегъри. Авторката успя да влезе под кожата ми с плавния си, лежерен стил. Имах нужда от нещо такова, както, изглежда, съм имала нужда и от доза исторически романи. Освен това, тук можем да погледнем от женската гледна точка събитията. В исторически план жените са пренебрегвания пол, но техните истории са не по-малко любопитни. Филипа Грегъри обръща внимание именно на тях и я уважавам за това.
Хенри VIII е известен най-вече с шестте си жени и именно заради тях прави доста промени в държавата и църквата си. Затова е интересно да видим тяхната гледна точка и да си представим какво е било за тях да бъдат кралици на една велика страна и съпруги на един обезумяващ монарх. Разбира се, макар всички проучвания, които прави, Филипа Грегъри налага и своите интерпретации на характерите на хората и на събитията. Това обаче прави романите й по-добри, тъй като тя запълва празноти и придава плътност на образите.
„Наследството на Болейн“ разглежда историите на четвъртата и петата съпруга на Хенри Английски, а именно Ана от Клев и Катрин Хауърд. Тук повествованието е разделено на три гледни точки – тези на двете последователни кралици, както и на Джейн Болейн, овдовялата жена на Джордж Болейн, брата на Ан Болейн. Тя е тази, която свидетелства срещу тях и която ги изпраща на ешафода.
Джейн Болейн е интересен образ, тъй като в „Другата Болейн“ тя е представена единствено като клюкарка, шпионка, лоша и злобна жена, с която Джордж не би искал да има нищо общо, заради което прекарва повече време в стаята на сестрите си, отколкото със съпругата си. Тук можем да видим нейната гледна точка за случилото се, както и за това, което предстои да се случи. Джейн е била в двора още по времето на Катерина Арагонска и обслужва всяка следваща кралица след нея. Знае всичко, което се случва в покоите на кралицата… и се грижи тази информация да достига до когото трябва. Тя играе ролята на приятелка и довереница, когато това отговаря на интересите й, и забива нощ в гърба дълбоко, щом това означава да спаси собствената си кожа. Тя е довереница на Томас Хауърд, херцогът на Норфолк, един от най-безскрупулните, безсърдечни и коварни мъже в кралството.
Ана от Клев е четвъртата съпруга на Хенри. Третата, Джейн Сиймур, умира при раждането на единствения син на Хенри. Бракът на Ана Клевска с Хенри е уреден в името на съюза на Англия с лутераните, които трябва да помогнат в битката срещу Франция. Ана отчайващо желае да се махне от семейството си и с трепет очаква пристигането си в Англия. Дълбоко незапозната с привичките в двора и характера на Хенри Осми, тя се надява единствено да бъде добра съпруга и кралица. Ана обаче никога не би могла да намери мястото си в този двор и никой не успява да я приеме, дори и Хенри. Тя е кралица едва 6 месеца, когато на нейно място идва друга.
Младата и лекомислена Катрин Хауър, придворна на кралица Ана, бързо намира път към сърцето на краля, особено в момент, когато настоящата му съпруга не го задоволява. Впрочем, той е толкова стар, дебел и болен, че нищо на света не е способно да възвърне мъжката му сила. Катрин е едва на 14 години, кралят – на 50. Въпреки това Хенри набързо успява да уреди разтрогването на брака с Ана и нов брак с Катрин.
Той е достатъчно стар, за да й бъде дядо, а тя е достатъчно развратна и покварена, за да привлече вниманието му и да успее да го задоволява, използвайки техники, вече добре усвоени. Тази нова кралица изглежда е всичко, което Хенри Осми желае – младо, красиво момиче, неговата „роза без нито един трън“, която по никакъв начин не се меси в управлението, политиката и религията. Нейната задача е единствено да бъде красива и да мълчи. И за това тя бива награждавана с рокли, накити и земи – всичко, от което Кити Хауърд се интересува, са подаръците, които получава за труда си.
Ана от Клев и Катрин Хауърд са двете най-малко познати кралици. Едната бива заклеймена като грозна, а другата – като глупава. Филипа Грегъри им придава характер, завършен вид. Придава им плътност. Джейн Болейн е приятно допълнение към тази история както като човек, така и като гледна точка. Историческите свидетелства говорят за нея, че тя е била наистина ужасен човек, извършил ужасни дела. Колкото до Хенри – към този период той върви на ръба на лудостта, напълно озлобен, параноичен и често в толкова кисело настроение, че всички негови поданици са в постоянно напрежение от това, което може да хрумне на краля. А той вижда врагове навсякъде и е вечно недоволен. Изглежда много трудно да му угоди човек.
Най-красивият принц на християнския свят, както е бил определян Хенри, се превръща в чудовище. Старо, болно, озлобено чудовище, от което всички се страхуват. Той отказва да приеме старостта си и настоява всички да гледат на него като на млад мъж в разцвета на силите си, макар че е необходимо винаги някой да го подкрепя и да му помага дори да седне или легне. Това развитие на един от най-известните крале на Англия, е доста интересно за проследяване. Особено през погледа на жените му.
Хенри VIII е известен най-вече с шестте си жени и именно заради тях прави доста промени в държавата и църквата си. Затова е интересно да видим тяхната гледна точка и да си представим какво е било за тях да бъдат кралици на една велика страна и съпруги на един обезумяващ монарх. Разбира се, макар всички проучвания, които прави, Филипа Грегъри налага и своите интерпретации на характерите на хората и на събитията. Това обаче прави романите й по-добри, тъй като тя запълва празноти и придава плътност на образите.
„Наследството на Болейн“ разглежда историите на четвъртата и петата съпруга на Хенри Английски, а именно Ана от Клев и Катрин Хауърд. Тук повествованието е разделено на три гледни точки – тези на двете последователни кралици, както и на Джейн Болейн, овдовялата жена на Джордж Болейн, брата на Ан Болейн. Тя е тази, която свидетелства срещу тях и която ги изпраща на ешафода.
Джейн Болейн е интересен образ, тъй като в „Другата Болейн“ тя е представена единствено като клюкарка, шпионка, лоша и злобна жена, с която Джордж не би искал да има нищо общо, заради което прекарва повече време в стаята на сестрите си, отколкото със съпругата си. Тук можем да видим нейната гледна точка за случилото се, както и за това, което предстои да се случи. Джейн е била в двора още по времето на Катерина Арагонска и обслужва всяка следваща кралица след нея. Знае всичко, което се случва в покоите на кралицата… и се грижи тази информация да достига до когото трябва. Тя играе ролята на приятелка и довереница, когато това отговаря на интересите й, и забива нощ в гърба дълбоко, щом това означава да спаси собствената си кожа. Тя е довереница на Томас Хауърд, херцогът на Норфолк, един от най-безскрупулните, безсърдечни и коварни мъже в кралството.
Ана от Клев е четвъртата съпруга на Хенри. Третата, Джейн Сиймур, умира при раждането на единствения син на Хенри. Бракът на Ана Клевска с Хенри е уреден в името на съюза на Англия с лутераните, които трябва да помогнат в битката срещу Франция. Ана отчайващо желае да се махне от семейството си и с трепет очаква пристигането си в Англия. Дълбоко незапозната с привичките в двора и характера на Хенри Осми, тя се надява единствено да бъде добра съпруга и кралица. Ана обаче никога не би могла да намери мястото си в този двор и никой не успява да я приеме, дори и Хенри. Тя е кралица едва 6 месеца, когато на нейно място идва друга.
Младата и лекомислена Катрин Хауър, придворна на кралица Ана, бързо намира път към сърцето на краля, особено в момент, когато настоящата му съпруга не го задоволява. Впрочем, той е толкова стар, дебел и болен, че нищо на света не е способно да възвърне мъжката му сила. Катрин е едва на 14 години, кралят – на 50. Въпреки това Хенри набързо успява да уреди разтрогването на брака с Ана и нов брак с Катрин.
Той е достатъчно стар, за да й бъде дядо, а тя е достатъчно развратна и покварена, за да привлече вниманието му и да успее да го задоволява, използвайки техники, вече добре усвоени. Тази нова кралица изглежда е всичко, което Хенри Осми желае – младо, красиво момиче, неговата „роза без нито един трън“, която по никакъв начин не се меси в управлението, политиката и религията. Нейната задача е единствено да бъде красива и да мълчи. И за това тя бива награждавана с рокли, накити и земи – всичко, от което Кити Хауърд се интересува, са подаръците, които получава за труда си.
Ана от Клев и Катрин Хауърд са двете най-малко познати кралици. Едната бива заклеймена като грозна, а другата – като глупава. Филипа Грегъри им придава характер, завършен вид. Придава им плътност. Джейн Болейн е приятно допълнение към тази история както като човек, така и като гледна точка. Историческите свидетелства говорят за нея, че тя е била наистина ужасен човек, извършил ужасни дела. Колкото до Хенри – към този период той върви на ръба на лудостта, напълно озлобен, параноичен и често в толкова кисело настроение, че всички негови поданици са в постоянно напрежение от това, което може да хрумне на краля. А той вижда врагове навсякъде и е вечно недоволен. Изглежда много трудно да му угоди човек.
Най-красивият принц на християнския свят, както е бил определян Хенри, се превръща в чудовище. Старо, болно, озлобено чудовище, от което всички се страхуват. Той отказва да приеме старостта си и настоява всички да гледат на него като на млад мъж в разцвета на силите си, макар че е необходимо винаги някой да го подкрепя и да му помага дори да седне или легне. Това развитие на един от най-известните крале на Англия, е доста интересно за проследяване. Особено през погледа на жените му.
This might be my favorite Philippa Gregory book. The three interwoven narratives are emotional and suspenseful, which is no small feat in historical fiction!
I picked this book up after reading 'The Constant Princess' and 'The Other Boleyn girl' both of which I loved.
I found the 'Bolelyn Inheritance' a bit boring, I struggled to finish reading it because I was so bored by it. I found myself skimming through the book because some parts were just too long.
I found the 'Bolelyn Inheritance' a bit boring, I struggled to finish reading it because I was so bored by it. I found myself skimming through the book because some parts were just too long.
Another saga in Phillippa Gregory's tales of Henry VIII and his women. This book follows his marriage to his 4th and 5th wives, Anne of Cleaves and Katherine. The book bounces between 3 POV, the 2 ladies and Jane Boleyn, the SIL of Anne and Mary Boleyn. This book was definitely better than her past few have been, and she's getting less trashy (i.e. obsessed with incest) as she goes along. The question when you read these is always how much of it is true, but it seems like enough is true that you get the basic facts and enjoy the rest of the ride. It's interesting to theorize how choices some of these women made came back to bite them in the rear eventually. I'd recommend this to anyone who enjoyed The Other Boleyn Girl and The Queen's Fool.
my favorite book in the series (so far)!
I loved that in this book we get 3 POVs and I was engaged with each of their stories and perspectives. I found how she portrayed both Anne and Katherine so endearing.
I loved that in this book we get 3 POVs and I was engaged with each of their stories and perspectives. I found how she portrayed both Anne and Katherine so endearing.