Scan barcode
emckeon1002's review against another edition
3.0
Since Salter has been lionized as one of America's greatest living, and least appreciated, authors I thought I needed to read something by him. I decided to start with something which received great critical acclaim. Though written with an obvious command of language, and erotic, the novel never really engaged me. This is a sexual travelogue of rural France, with a cad who doesn't trust his emotions, and a woman who understands her lust, but is less confident in her ability to connect otherwise with her lover. As you might expect, it ends badly, but in a deus-ex-machina fashion. The peculiar structure which flows between a narrator who seems omniscent, and slips between the first and third person, while not confusing, seems forced. Greatest living? Not sure I agree.
kazuo_henry's review against another edition
reflective
sad
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? No
- Loveable characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
2.5
lucymguillen's review against another edition
reflective
medium-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? No
- Loveable characters? No
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? No
3.0
izumen's review against another edition
"Септември. Тези знойни дни като че ли никога няма да свършат. Градът, опразнен през август, започва отново да се пълни. Възстановява се. Ресторантите пак отварят врати, магазините също. Хората се връщат от провинцията, от морето, от пътувания по задръстени от коли шосета. На гарата е блъсканица. Деца, кучета. семейства със стари куфари, пристегнати с колани. Проправям си път сред тях. Все едно съм в тунел. Накрая излизам на ослепителния quai (перон), остъкленият покрив усилва като лупа светлината."
Вече може би добивате представа за стила на Солтър. Той е ударен, с кратки изречения, принуждава ви да четете бързо и в определено темпо, точно като влак. Това спомага за по-кинематографичното представяне на сцените. Авторът само ви посочва определени неща, а вие (или по-скоро подсъзнанието ви) решавате дали да им обърнете внимание, дали да ги съберете и да извлечете от тях съответното внушение.
Първата част на романа напомня на "Великият Гетсби". Разказвачът навлиза в среда на богати и повърхностни хора, сред които намира един, който се откроява. Това е Филип Дийн - американец, с лъскава модерна кола, който е дошъл в провинцията на почивка, "за седмица-две". Двамата донякъде се съревновават, но разказвачът постепенно отстъпва и дава мястото на Дийн, на когото принадлежи втората половина на книгата. Там вече линиите преливат и започвате да се двоумите дали двамата не са всъщност един и същи човек.
Любовната авантюра на Дийн и Ан Мари е особена. Тя го обожава, той не е сигурен какво прави и колко дълго ще продължи. Тя вижда в очите му това колебание и от самото начало читателят остава с усещането за обреченост. На този фон, Солтър описва еротичните сцени, които по никакъв начин не възбуждат. Те изпълват с тъга. Навън често вали, сумрачно е, а двамата любовници откриват утеха един в друг, но това не е красива утеха, тя е необходимост, която след време ще се изчерпи.
"Накрая, разбира се, настъпва третият етап, етапът на затварянето: човек трябва да започне да изтласква света, да затваря прозорците към него, тъй като вече няма сили да осмисля всичко в цялото му разтърсващо многообразие и тогава - но към този момент той като някой поет вече ще е преждевременно в гроба, - най-сетне се появява формата на живота, която набъбва като капка, готова да се отрони."
"Игра и забава" ми донесе щастието, което единствено изненадата от качествената литература, открита не неподозирано място, може да донесе. Това е книга, почти съвършена в своето представяне на една страстна и обречена любов, на една ваканция, или както гласи оригиналното заглавие, на един "pastime". Солтър е майсторски разказвач, който не допуска излишни думи. Бих искал да прочета още негови книги. Моите адмирации към издателство "Лабиринт", които напук на посредствеността у нас, продължават да издават качествена литература.
Вече може би добивате представа за стила на Солтър. Той е ударен, с кратки изречения, принуждава ви да четете бързо и в определено темпо, точно като влак. Това спомага за по-кинематографичното представяне на сцените. Авторът само ви посочва определени неща, а вие (или по-скоро подсъзнанието ви) решавате дали да им обърнете внимание, дали да ги съберете и да извлечете от тях съответното внушение.
Първата част на романа напомня на "Великият Гетсби". Разказвачът навлиза в среда на богати и повърхностни хора, сред които намира един, който се откроява. Това е Филип Дийн - американец, с лъскава модерна кола, който е дошъл в провинцията на почивка, "за седмица-две". Двамата донякъде се съревновават, но разказвачът постепенно отстъпва и дава мястото на Дийн, на когото принадлежи втората половина на книгата. Там вече линиите преливат и започвате да се двоумите дали двамата не са всъщност един и същи човек.
Любовната авантюра на Дийн и Ан Мари е особена. Тя го обожава, той не е сигурен какво прави и колко дълго ще продължи. Тя вижда в очите му това колебание и от самото начало читателят остава с усещането за обреченост. На този фон, Солтър описва еротичните сцени, които по никакъв начин не възбуждат. Те изпълват с тъга. Навън често вали, сумрачно е, а двамата любовници откриват утеха един в друг, но това не е красива утеха, тя е необходимост, която след време ще се изчерпи.
"Накрая, разбира се, настъпва третият етап, етапът на затварянето: човек трябва да започне да изтласква света, да затваря прозорците към него, тъй като вече няма сили да осмисля всичко в цялото му разтърсващо многообразие и тогава - но към този момент той като някой поет вече ще е преждевременно в гроба, - най-сетне се появява формата на живота, която набъбва като капка, готова да се отрони."
"Игра и забава" ми донесе щастието, което единствено изненадата от качествената литература, открита не неподозирано място, може да донесе. Това е книга, почти съвършена в своето представяне на една страстна и обречена любов, на една ваканция, или както гласи оригиналното заглавие, на един "pastime". Солтър е майсторски разказвач, който не допуска излишни думи. Бих искал да прочета още негови книги. Моите адмирации към издателство "Лабиринт", които напук на посредствеността у нас, продължават да издават качествена литература.
mmardybum's review against another edition
4.0
Това, което прави Джеймс Солтър в „Игра и забава“, е изключително със своята чувственост. Не е роман – тази книга е поезия от първия до последния си ред, и то такава, от която настръхва всяко косъмче по тялото.
„Игра и забава“ не предлага вихър от забързано действие, нито немислими обрати или моменти на напрежение. Отличава се с изисканост и естетика – стилът е пестелив, езикът ромоли по страниците и оставя след себе си тръпнещо усещане като от бодване с игла. Има нещо в тази книга, което е като пътуване с влак в неизвестна посока – читателят хем усеща накъде отива, хем няма как да е напълно сигурен. Едновременно нетърпеливо и с лек боязън очаква следващата гара, следващата глава.
Героите на романа обикалят безгрижно хотелите на Франция, а всичко, което им се случва там, е разказано от въображението на един воайор. Самият той постоянно напомня, че всичко това може да се е случило, а може и да не е. Реалност и фантазия се сливат и вече не е ясно къде свършва желанието и къде започва истината.
Еротиката в този роман няма нищо общо със сивото. Тук тя възвисява, помита и играе ролята на защита. Чрез нея Солтър разнищва същината на три живота. Оказва се страшно и трудно да се извърви пътят от плътското удоволствие до любовта. Тя плаши със своята неизвестност, със своите изисквания за вярност и доверие. Докато тъмната хотелска стая не очаква нищо в замяна. Дори не е нужно да я заключиш на излизане.
Малък по обем шедьовър не само на американската литература, чист и съвършен. Джеймс Солтър има редкия талант с малко думи да каже много. Да прозре същността, без да се впуска в излишни отклонения. Ако животът може да бъде еднo-едничко нещо, нека то да е „Игра и забава“.
„Игра и забава“ не предлага вихър от забързано действие, нито немислими обрати или моменти на напрежение. Отличава се с изисканост и естетика – стилът е пестелив, езикът ромоли по страниците и оставя след себе си тръпнещо усещане като от бодване с игла. Има нещо в тази книга, което е като пътуване с влак в неизвестна посока – читателят хем усеща накъде отива, хем няма как да е напълно сигурен. Едновременно нетърпеливо и с лек боязън очаква следващата гара, следващата глава.
Героите на романа обикалят безгрижно хотелите на Франция, а всичко, което им се случва там, е разказано от въображението на един воайор. Самият той постоянно напомня, че всичко това може да се е случило, а може и да не е. Реалност и фантазия се сливат и вече не е ясно къде свършва желанието и къде започва истината.
Еротиката в този роман няма нищо общо със сивото. Тук тя възвисява, помита и играе ролята на защита. Чрез нея Солтър разнищва същината на три живота. Оказва се страшно и трудно да се извърви пътят от плътското удоволствие до любовта. Тя плаши със своята неизвестност, със своите изисквания за вярност и доверие. Докато тъмната хотелска стая не очаква нищо в замяна. Дори не е нужно да я заключиш на излизане.
Малък по обем шедьовър не само на американската литература, чист и съвършен. Джеймс Солтър има редкия талант с малко думи да каже много. Да прозре същността, без да се впуска в излишни отклонения. Ако животът може да бъде еднo-едничко нещо, нека то да е „Игра и забава“.
dansquire's review against another edition
3.0
The writing is beautiful, but I didn't ever get into this book. It felt like the unreliable narrator technique was a bit wasted; there was never any final attempt to reconcile the truth with his imagined version of events - but that's what I felt was being teased for the entire book.
It is a quick read, and as I said the writing is worthwhile, but it didn't really do anything for me.
It is a quick read, and as I said the writing is worthwhile, but it didn't really do anything for me.
schwarmgiven's review against another edition
4.0
I took A fantastic book to SARGE (my book club) from the Better than Food YouTube video. It is sexy in a kind of old-school James Bond type of way. Fun and easy to read--good European voyages.