Scan barcode
laurash99's review
reflective
sad
slow-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.0
mousecroghan's review
5.0
Douglas Kennedy is perhaps my favourite living writer. I loved this book on so many levels. On verra
sve100's review
3.0
I am a bit conflicted about this book.
Whereas the author definitely knows how to write well, I found it way too dramatic at times, some of the characters were pretty flat, and some of the plot twists really illogical.
Whereas the author definitely knows how to write well, I found it way too dramatic at times, some of the characters were pretty flat, and some of the plot twists really illogical.
story238's review
emotional
sad
slow-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? No
- Loveable characters? No
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
1.5
mary_yankulova's review against another edition
5.0
Купих си романа без да знам нищо за него. Не бях чувала за автора, признавам си. Привлече ме силно корицата, заглавието и първото изречение от анотацията - “Париж в началото на 70-те”. Получих усещане за хубав европейски филм от киномания, който задължително се гледа в “Дом на киното” или “Одеон”. За пореден път се замислих колко качествена литература се издава от Колибри! А аз ще чета още Дъглас Кенеди!
Действието се развива между Франция и Щатите, като историята се оказа много по-сериозна, отколкото очаквах и поставя страшно много теми за размисъл. Книгата не е никак лека. За пръв път не ми се иска да пиша словоизлияния затова ще ви оставя 2 цитата и началото на историята. Ако някой я прочете да ми пише, понеже много ми се дискутира и обсъжда.
——-
❤️ Преди Изабел не знаех нищо за секса.
Преди Изабел не знаех нищо за свободата.
Преди Изабел не знаех нищо за Париж - където сексът и свободата са две безкрайни теми.
Преди Изабел не знаех нищо за живота.
Преди Изабел …
Преди Изабел бях само момче още.
А след Изабел?
След “преди” и преси “след”… това е тъканта на всички истории. Особено онези, включващи интимни дела.
А с Изабел винаги всичко бе интимно.
Дори когато нямаше следобед на преплеплетени тела.
Следобедите и Изабел. ❤️
“Може би след двайсет години, когато наближавам шейсет, ще приема, че разочарованието е част от уравнението на живота.”
“Искаме онова, което не можем да имаме. Получим ли го, можем скоро да разберем, че вече не го искаме. Така е в любовта. И в живота въобще. Голямото преследване. Голямата недостижима мечта.”
——-
Действието се развива между Франция и Щатите, като историята се оказа много по-сериозна, отколкото очаквах и поставя страшно много теми за размисъл. Книгата не е никак лека. За пръв път не ми се иска да пиша словоизлияния затова ще ви оставя 2 цитата и началото на историята. Ако някой я прочете да ми пише, понеже много ми се дискутира и обсъжда.
——-
❤️ Преди Изабел не знаех нищо за секса.
Преди Изабел не знаех нищо за свободата.
Преди Изабел не знаех нищо за Париж - където сексът и свободата са две безкрайни теми.
Преди Изабел не знаех нищо за живота.
Преди Изабел …
Преди Изабел бях само момче още.
А след Изабел?
След “преди” и преси “след”… това е тъканта на всички истории. Особено онези, включващи интимни дела.
А с Изабел винаги всичко бе интимно.
Дори когато нямаше следобед на преплеплетени тела.
Следобедите и Изабел. ❤️
“Може би след двайсет години, когато наближавам шейсет, ще приема, че разочарованието е част от уравнението на живота.”
“Искаме онова, което не можем да имаме. Получим ли го, можем скоро да разберем, че вече не го искаме. Така е в любовта. И в живота въобще. Голямото преследване. Голямата недостижима мечта.”
——-
family_and_fairytales's review
I mean, if the title 'isabelle in the afternoon' doesn't stick, I could suggest 'misogyny in the afternoon.'
Containing the archaic childbirth myths, followed by the woman are crazy narrative, should they ever have any passion in them. He actually used the term 'babysit' in relation to raising his own child.
The Samuel character believes himself to be almost perfect and cerebral. I'm trying to decide if this is on purpose by Douglas Kennedy to make the character come across this way, or is it an undercurrent of his own personality threaded through the novel.
This book thinks it's a lot deeper than it actually is, which, for me, is a thinly veiled story of a man and woman who can't make up their minds and drag it about over decades, using the whole we have constructs placed on it.
It irritated me
Containing the archaic childbirth myths, followed by the woman are crazy narrative, should they ever have any passion in them. He actually used the term 'babysit' in relation to raising his own child.
The Samuel character believes himself to be almost perfect and cerebral. I'm trying to decide if this is on purpose by Douglas Kennedy to make the character come across this way, or is it an undercurrent of his own personality threaded through the novel.
This book thinks it's a lot deeper than it actually is, which, for me, is a thinly veiled story of a man and woman who can't make up their minds and drag it about over decades, using the whole we have constructs placed on it.
It irritated me
solange's review against another edition
emotional
reflective
sad
fast-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? Yes
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? No
- Flaws of characters a main focus? Yes
4.75