You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
3.99 AVERAGE
3.99 AVERAGE
adventurous
emotional
lighthearted
reflective
slow-paced
Plot or Character Driven:
Character
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
No
Flaws of characters a main focus:
Yes
Pierwsze 100 stron było cudowne, niestety potem książka zaczyna się rozjeżdżać i traci swój urok.
⭐4,5/5⭐
⭐4,5/5⭐
„Къщата на кокоши крака“ е една чудесна книга и история, с която поставям финала на книжния си „Halloween 2021“.
Маринка е 12-годишно момиче, което живее с постоянно местеща се магична къща на кокоши крака. Нейната баба е Яга, което прави Маринка потомствена наследница на семейство от Яги (или не съвсем). Всяка вечер Маринка и баба й организират вечеря за мъртвите, които навестяват тяхната къща, протича нещо като празник, а след това съпровождат душите им през Портата към звездите.
И това продължава, докато Маринка не попада на душа, която не желае да премине през Портата и тя решава да я задържи до себе си, за да се сприятелят. Разбира се, това води до сериозни последици, които кардинално изменят света на Маринка такъв, какъвто е бил до този момент.
Отчасти книгата ми напомняше малко на приказката на Андерсен „Елата“ (да кажем като послания), отчасти малко и на „Пинокио“ (като желания). Макар, че се позиционира като детска книга, някои от темите в нея – като загубата на близък; пропуснатите моменти, за които сме казвали не сега, а по-късно, но по-късно така и няма; смятам, че биха се възприели и почувствали далеч по-добре от малко по-големи на възраст читатели, не толкова от децата.
А пък специално за тези на възраст 12-14 години е възможно да им допадне и повече, понеже могат да се съпоставят с преживяванията, терзанията, бунтовете, копнежите и желанията на главната героиня. Забелязах, че авторката е изградила един учудващо достоверен психологически профил на Маринка, напълно характерен за подрастващите в тази възраст, чрез който те лесно могат да открият себе си в нея. Не знам дали авторката е изучавала психология, или просто нещата й тук са се получили по естествен път. (Малко лично отклонение –.
Адмирации и за страхотните илюстрации в книгата, които разкрасяват допълнително цялата пленителна и трогателна история.
Цитати с любими моменти от книгата:
Стр. 212/213 – „Но все се сещам колко жестоко се държаха вчера Салма и Ламия с момчето на пазара.
- Какво не е наред? – повдига вежди Салма.
- Онова момче до сергията на баща ти…
- Плъхчо ли? – разсмива се Салма. – Не се тревожи за него! Няма да ни досажда.
- Не, не става дума за това, просто… не мислиш ли, че се държа гадно с него? Да го блъснеш така.
Салма зяпва слисано.
- Аз? Да съм била гадна с него? Просто не го познаваш, Маринка. Ужасен е. Просяк и крадец. Такива хора, ако си добър с тях, не те оставят на мира. Трябва да се държиш гадно с тях. Такъв е обичаят тук.
Гледам я все така, неубедена от думите й. Баба се държеше добре с всички, които идваха в къщата. Богати и бедни, красиви и грозни, ухаещи на рози или на мръсотия. На всички даваше храна, провождаше ги еднакво грижовно и всички си тръгваха през една и съща Порта.“
Стр. 291 – „Баба казваше, че не е важно колко дълго, а колко добре ще живееш, и аз си мисля, че може би същото важи и за приятелствата. Не знам колко време ще прекарам с Бенджамин, но ще ценя това време. Ще ми се да бях ценила повече миговете, които прекарвах с Баба. Нито един човек не е твой завинаги. Нищо не е вечно.“
Маринка е 12-годишно момиче, което живее с постоянно местеща се магична къща на кокоши крака. Нейната баба е Яга, което прави Маринка потомствена наследница на семейство от Яги (или не съвсем). Всяка вечер Маринка и баба й организират вечеря за мъртвите, които навестяват тяхната къща, протича нещо като празник, а след това съпровождат душите им през Портата към звездите.
И това продължава, докато Маринка не попада на душа, която не желае да премине през Портата и тя решава да я задържи до себе си, за да се сприятелят. Разбира се, това води до сериозни последици, които кардинално изменят света на Маринка такъв, какъвто е бил до този момент.
Отчасти книгата ми напомняше малко на приказката на Андерсен „Елата“ (да кажем като послания), отчасти малко и на „Пинокио“ (като желания). Макар, че се позиционира като детска книга, някои от темите в нея – като загубата на близък; пропуснатите моменти, за които сме казвали не сега, а по-късно, но по-късно така и няма; смятам, че биха се възприели и почувствали далеч по-добре от малко по-големи на възраст читатели, не толкова от децата.
А пък специално за тези на възраст 12-14 години е възможно да им допадне и повече, понеже могат да се съпоставят с преживяванията, терзанията, бунтовете, копнежите и желанията на главната героиня. Забелязах, че авторката е изградила един учудващо достоверен психологически профил на Маринка, напълно характерен за подрастващите в тази възраст, чрез който те лесно могат да открият себе си в нея. Не знам дали авторката е изучавала психология, или просто нещата й тук са се получили по естествен път. (Малко лично отклонение –
Spoiler
през пролетта, когато минахме детската и юношеската психология, и педагогическата психология, на изпитите трябваше да разрешим проблемни казуси с деца, та много от нещата оттам като проблеми, конфликти и етапи в развитието, ги открих сега и в образа на Маринка в малко по-лека форма)Адмирации и за страхотните илюстрации в книгата, които разкрасяват допълнително цялата пленителна и трогателна история.
Цитати с любими моменти от книгата:
Стр. 212/213 – „Но все се сещам колко жестоко се държаха вчера Салма и Ламия с момчето на пазара.
- Какво не е наред? – повдига вежди Салма.
- Онова момче до сергията на баща ти…
- Плъхчо ли? – разсмива се Салма. – Не се тревожи за него! Няма да ни досажда.
- Не, не става дума за това, просто… не мислиш ли, че се държа гадно с него? Да го блъснеш така.
Салма зяпва слисано.
- Аз? Да съм била гадна с него? Просто не го познаваш, Маринка. Ужасен е. Просяк и крадец. Такива хора, ако си добър с тях, не те оставят на мира. Трябва да се държиш гадно с тях. Такъв е обичаят тук.
Гледам я все така, неубедена от думите й. Баба се държеше добре с всички, които идваха в къщата. Богати и бедни, красиви и грозни, ухаещи на рози или на мръсотия. На всички даваше храна, провождаше ги еднакво грижовно и всички си тръгваха през една и съща Порта.“
Стр. 291 – „Баба казваше, че не е важно колко дълго, а колко добре ще живееш, и аз си мисля, че може би същото важи и за приятелствата. Не знам колко време ще прекарам с Бенджамин, но ще ценя това време. Ще ми се да бях ценила повече миговете, които прекарвах с Баба. Нито един човек не е твой завинаги. Нищо не е вечно.“
emotional
mysterious
sad
medium-paced
adventurous
dark
emotional
hopeful
mysterious
reflective
medium-paced
adventurous
dark
emotional
hopeful
inspiring
reflective
relaxing
medium-paced
Plot or Character Driven:
A mix
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
As an adult I clearly wasn't the intended audience, but I was not enjoying the messages in this book. Marinka continued to make just really poor decisions, and I didn't feel like she was going to grow in the end. I would rather put it down than rate it poorly.
adventurous
dark
emotional
sad
medium-paced
Plot or Character Driven:
A mix
Strong character development:
Yes
Loveable characters:
Yes
Diverse cast of characters:
Yes
Flaws of characters a main focus:
Yes
This was so cute! It felt a lot like a Studio Ghibli movie which I adored. I thought the main character was so great and, even though she living in a house with LITERAL chicken legs, she felt very realistic. She was worried about making friends and losing her family which felt very real.
I just loved this adorably unique story!
I just loved this adorably unique story!