You need to sign in or sign up before continuing.
Take a photo of a barcode or cover
4.47 AVERAGE
4.47 AVERAGE
Докато предишната книга, която прочетох за С.Корея бе написана от човек, който е бил на сравнително висок пост в министерството на пропагандата, член на политическия елит и дава представа за по-горните ешалони на обществото, за историята и политическите игри в държавата, настоящата книга е писана на базата на разкази на най-обикновени хора.
Така можем да видим какво означава да живееш в Северна Корея, да работиш, да обичаш, да гладуваш...
С.Корея е държавата, напреднала най-много в прилагането на комунистическата идеология - и поради това превърнала се практически в държава-робовладетел, където робите са собствените й граждани.
Това е държава, в която дори храната не си купуваш - магазини няма, всичко се отпуска по план. Всеки месец по толкова килограма това и онова на човек, на дете, на пенсионер, два ката дрехи и един чифт обувки годишно. Да продаваш каквото и да е е забранено. Да произведеш каквото и да е е забранено. Да вземаш пари за услуги е забранено. Да откажеш да ходиш на работа където те назначат е забранено. Да говориш е забранено. Да мислиш е забранено.
Но както е казал Лао Дзъ, колкото повече закони и забрани има в една държава, толкова повече престъпници. С. Корея що-годе крета до 1989 г. когато получава практически безплатно горива и храни от СССР и Китай, но след промените цялата икономика на страната, която в никакъв случай не може сама да се издържа, рухва тотално.
Настава масов глад, предприятията не работят, никой не поддържа електрическата и пътната система. Хората успяват да оцелеят само под радара, с малки незаконни търговийки тук там, черен пазар и т.н. Е, разбира се, между 1 и 2 млн умират от глад, а други 200 хил. бягат в Китай.
Да, социалистическа утопия, наистина.
Така можем да видим какво означава да живееш в Северна Корея, да работиш, да обичаш, да гладуваш...
С.Корея е държавата, напреднала най-много в прилагането на комунистическата идеология - и поради това превърнала се практически в държава-робовладетел, където робите са собствените й граждани.
Това е държава, в която дори храната не си купуваш - магазини няма, всичко се отпуска по план. Всеки месец по толкова килограма това и онова на човек, на дете, на пенсионер, два ката дрехи и един чифт обувки годишно. Да продаваш каквото и да е е забранено. Да произведеш каквото и да е е забранено. Да вземаш пари за услуги е забранено. Да откажеш да ходиш на работа където те назначат е забранено. Да говориш е забранено. Да мислиш е забранено.
Но както е казал Лао Дзъ, колкото повече закони и забрани има в една държава, толкова повече престъпници. С. Корея що-годе крета до 1989 г. когато получава практически безплатно горива и храни от СССР и Китай, но след промените цялата икономика на страната, която в никакъв случай не може сама да се издържа, рухва тотално.
Настава масов глад, предприятията не работят, никой не поддържа електрическата и пътната система. Хората успяват да оцелеят само под радара, с малки незаконни търговийки тук там, черен пазар и т.н. Е, разбира се, между 1 и 2 млн умират от глад, а други 200 хил. бягат в Китай.
Да, социалистическа утопия, наистина.
Докато предишната книга, която прочетох за С.Корея бе написана от човек, който е бил на сравнително висок пост в министерството на пропагандата, член на политическия елит и дава представа за по-горните ешалони на обществото, за историята и политическите игри в държавата, настоящата книга е писана на базата на разкази на най-обикновени хора.
Така можем да видим какво означава да живееш в Северна Корея, да работиш, да обичаш, да гладуваш...
С.Корея е държавата, напреднала най-много в прилагането на комунистическата идеология - и поради това превърнала се практически в държава-робовладетел, където робите са собствените й граждани.
Това е държава, в която дори храната не си купуваш - магазини няма, всичко се отпуска по план. Всеки месец по толкова килограма това и онова на човек, на дете, на пенсионер, два ката дрехи и един чифт обувки годишно. Да продаваш каквото и да е е забранено. Да произведеш каквото и да е е забранено. Да вземаш пари за услуги е забранено. Да откажеш да ходиш на работа където те назначат е забранено. Да говориш е забранено. Да мислиш е забранено.
Но както е казал Лао Дзъ, колкото повече закони и забрани има в една държава, толкова повече престъпници. С. Корея що-годе крета до 1989 г. когато получава практически безплатно горива и храни от СССР и Китай, но след промените цялата икономика на страната, която в никакъв случай не може сама да се издържа, рухва тотално.
Настава масов глад, предприятията не работят, никой не поддържа електрическата и пътната система. Хората успяват да оцелеят само под радара, с малки незаконни търговийки тук там, черен пазар и т.н. Е, разбира се, между 1 и 2 млн умират от глад, а други 200 хил. бягат в Китай.
Да, социалистическа утопия, наистина.
Така можем да видим какво означава да живееш в Северна Корея, да работиш, да обичаш, да гладуваш...
С.Корея е държавата, напреднала най-много в прилагането на комунистическата идеология - и поради това превърнала се практически в държава-робовладетел, където робите са собствените й граждани.
Това е държава, в която дори храната не си купуваш - магазини няма, всичко се отпуска по план. Всеки месец по толкова килограма това и онова на човек, на дете, на пенсионер, два ката дрехи и един чифт обувки годишно. Да продаваш каквото и да е е забранено. Да произведеш каквото и да е е забранено. Да вземаш пари за услуги е забранено. Да откажеш да ходиш на работа където те назначат е забранено. Да говориш е забранено. Да мислиш е забранено.
Но както е казал Лао Дзъ, колкото повече закони и забрани има в една държава, толкова повече престъпници. С. Корея що-годе крета до 1989 г. когато получава практически безплатно горива и храни от СССР и Китай, но след промените цялата икономика на страната, която в никакъв случай не може сама да се издържа, рухва тотално.
Настава масов глад, предприятията не работят, никой не поддържа електрическата и пътната система. Хората успяват да оцелеят само под радара, с малки незаконни търговийки тук там, черен пазар и т.н. Е, разбира се, между 1 и 2 млн умират от глад, а други 200 хил. бягат в Китай.
Да, социалистическа утопия, наистина.
The name of the book comes from a propaganda sign (Long live Kim Il-Sung / Kim Jong-Il, sun of the 21st century / Let’s live our own way / We will do as the party tells us / We have nothing to envy in the world) and a popular song called “We Have Nothing to Envy in the World,” apparently as familiar to North Korean kids as “Twinkle Twinkle Little Star” is to us.
What an interesting book! Through the retelling of her interviewees, North Korea slowly unfurls into a bleak, absurd country where things only make sense if you are indoctrinated since conception and worked to near death so that you have no time, energy, or brain power to think for yourself. The paranoia in which these people live on a daily basis is unbelievable (I almost wrote “ridiculous” but there’s nothing laughable there–it’s horrific, plain and simple) and the control the Kim family has over everyone is…it’s mind-boggling.
It’s very obvious that Demick is a journalist and not a fiction writer as the dramatized sections are slightly corny at times. Also, as the book was published in 2009, it means that some of the language is dated. I found myself rolling my eyes at an American journalist describing one of her subjects with “Her impeccable appearance was marred only by a smattering of acne on her chin and a heaviness around the middle, the result of being three months pregnant.” Marred. By “a heaviness around the middle.” Lords. What a tragedy. (Also, “the Korean language uses a unique alphabet made up of circles and lines” – I guess Arabic and Hebrew are made up of swirls and squiggly lines?
What an interesting book! Through the retelling of her interviewees, North Korea slowly unfurls into a bleak, absurd country where things only make sense if you are indoctrinated since conception and worked to near death so that you have no time, energy, or brain power to think for yourself. The paranoia in which these people live on a daily basis is unbelievable (I almost wrote “ridiculous” but there’s nothing laughable there–it’s horrific, plain and simple) and the control the Kim family has over everyone is…it’s mind-boggling.
It’s very obvious that Demick is a journalist and not a fiction writer as the dramatized sections are slightly corny at times. Also, as the book was published in 2009, it means that some of the language is dated. I found myself rolling my eyes at an American journalist describing one of her subjects with “Her impeccable appearance was marred only by a smattering of acne on her chin and a heaviness around the middle, the result of being three months pregnant.” Marred. By “a heaviness around the middle.” Lords. What a tragedy. (Also, “the Korean language uses a unique alphabet made up of circles and lines” – I guess Arabic and Hebrew are made up of swirls and squiggly lines?
Talk about an eye-opening peek into day-to-day life in North Korea. This is one of those books that will likely annoy any one else in the room with you as you're reading as you'll find yourself looking up every few pages and saying, "oh my god, did you know that <>?" Do read this book- I'm so glad that I did.
So good, if you're at all fascinated by North Korea it's worth a read. Gives more insight into the country than any NK book I've read so far.
4.5 This book was wonderfully written and extremely eye-opening!
A must read about the insane, bleak, harsh, depressing, ordinary lives of citizens in North Korea. Prepare to be shocked!
A remarkable read about North Korean defectors from the most resilient to the most resistant. Mrs. Song was the most fascinating to read about, despite her deep love for North Korea and Dear Leader, and the changes that occurred to her along the way. These stories primarily take place from the 1980s to the early 2000's - Demick interviews the majority of the defectors between 2004 and 2007, who tell their stories growing up before, during, and after the loss of Kim Il-Sung, the rise of Kim Jong-Il, and the horrific Arduous March (food famine) that ruined lives permanently. If you are looking for a more personalized account of what North Korean is like with less politics and dry information, this is the book to begin with.
dark
emotional
hopeful
sad
fast-paced
Amazing first-hand accounts of people's lives in North Korea. I felt guilty for not knowing what has recently occurred (in my life time, the famine) and what is still going on in there.