Scan barcode
mdmdcksalot's review against another edition
3.0
This comic had the potential to be better. 96 pages is not enough time to dedicate to killing off the entire Marvel Universe unfortunately.
catwolfswritings's review against another edition
4.0
От няколко години съм фен на Марвел и знаете ли, всичко започна с онзи първи филм за Дедпул, защото до тогава избягвах филмите със супергерои, тъй като не предизвикваха интерес. Дедпул обаче успя да пречупи нещо в мен и да ме накара не само да се заинтересувам от супергероите, но и от комиксите изобщо. Защото след като го изгледах се прибрах вкъщи и си намерих подобаващо количество комикси за въпросния индивид. А после и за много други, разбира се.
„Дедпул избива вселената на Марвел“ е кървав и зловещ комикс, но и до известна степен разказва история, която би се очаквала от нашия анти-герой. Защото, ако можем да приемем съвсем спокойно и без притеснения, че е възможно някой да врътне тотално и да реши да избива всички останали, то този някой ще е Дедпул, той така или иначе си е отвъд всякакви морални, социални, културни и каквито се сетите съображения.
Както обикновено, един експеримент отива по дяволите, в следствие на което Дедпул решава, че трябва да освободи всички герои и злодеи от мъките им, като ги избие. Нещо повече, иска му се да унищожи цялата Вселена, но все от някъде трябва да започне, нали?
И понеже е безкрайно изобретателен, а и освен това вече е опитал всичко, за да сложи край на собствения си живот, както добре знаем, той е наясно със своите способности, но и със слабостите на всеки един от останалите – до степен, в която успява да ги обезоръжи и унищожи по най-бързия и ефективен начин. Дори онези, за които сме свикнали да мислим, че са почти неунищожими. Само че Дедпул ни доставя удоволствието да действа по най-логичния начин, за да постигне целта си – нещо, което често липсва в комиксите за супергерои. Тук работата се свършва изключително бързо, Дедпул няма време да се бави и да разиграва останалите.
Моята най-голяма изненада беше появата на Таскмастъра, който сантиментално много обичам и който обикновено остава в сянката на далеч по-популярни герои, анти-герои и злодеи. Не и тук обаче, тук ролята му е… няколко панела по-продължителна, отколкото на останалите.
Ако нещо ми липсваше в „Дедпул избива вселената на Марвел“, то е обем на историята. Категорично не бих отказала още няколко страници, в които любимият ни психопат вижда сметката на още десетки други персонажи. Като изключим това, комиксът е пълно удоволствие за сетивата. Сценарият е на Кълън Бън, а с молива се е вихрил Далибор Талаич.
„Дедпул избива вселената на Марвел“ е кървав и зловещ комикс, но и до известна степен разказва история, която би се очаквала от нашия анти-герой. Защото, ако можем да приемем съвсем спокойно и без притеснения, че е възможно някой да врътне тотално и да реши да избива всички останали, то този някой ще е Дедпул, той така или иначе си е отвъд всякакви морални, социални, културни и каквито се сетите съображения.
Както обикновено, един експеримент отива по дяволите, в следствие на което Дедпул решава, че трябва да освободи всички герои и злодеи от мъките им, като ги избие. Нещо повече, иска му се да унищожи цялата Вселена, но все от някъде трябва да започне, нали?
И понеже е безкрайно изобретателен, а и освен това вече е опитал всичко, за да сложи край на собствения си живот, както добре знаем, той е наясно със своите способности, но и със слабостите на всеки един от останалите – до степен, в която успява да ги обезоръжи и унищожи по най-бързия и ефективен начин. Дори онези, за които сме свикнали да мислим, че са почти неунищожими. Само че Дедпул ни доставя удоволствието да действа по най-логичния начин, за да постигне целта си – нещо, което често липсва в комиксите за супергерои. Тук работата се свършва изключително бързо, Дедпул няма време да се бави и да разиграва останалите.
Моята най-голяма изненада беше появата на Таскмастъра, който сантиментално много обичам и който обикновено остава в сянката на далеч по-популярни герои, анти-герои и злодеи. Не и тук обаче, тук ролята му е… няколко панела по-продължителна, отколкото на останалите.
Ако нещо ми липсваше в „Дедпул избива вселената на Марвел“, то е обем на историята. Категорично не бих отказала още няколко страници, в които любимият ни психопат вижда сметката на още десетки други персонажи. Като изключим това, комиксът е пълно удоволствие за сетивата. Сценарият е на Кълън Бън, а с молива се е вихрил Далибор Талаич.
wesleyboy's review against another edition
2.0
A more murder-y version of the standard “Deadpool becomes aware of his existence as a comic book character” story.
The kills are kinda boring and contradict lots of established continuity for dozens of characters. If the action were bigger it would help a lot because the story itself is thin and feels more like an outline than anything.
The kills are kinda boring and contradict lots of established continuity for dozens of characters. If the action were bigger it would help a lot because the story itself is thin and feels more like an outline than anything.
adru's review against another edition
Tapatalgud, nagu pealkirjas lubatud, jube värk (nagu verisem versioon Buffy "Normal again" osast).
grace_loves_lizards's review against another edition
dark
funny
fast-paced
- Plot- or character-driven? Character
- Strong character development? N/A
- Loveable characters? Yes
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
3.0
Meh, loved the concept but felt a little rushed. It isn’t bad but not my favorite version of Deadpool
emmaisbored's review against another edition
adventurous
dark
mysterious
tense
fast-paced
- Plot- or character-driven? Plot
- Strong character development? No
- Loveable characters? It's complicated
- Diverse cast of characters? Yes
- Flaws of characters a main focus? Yes
3.75