longanlon 's review for:

Зулейха отваря очи by Guzel Yakhina, Гузел Яхина

5.0

---

Когато стане дума за тирани, масови убийци и маниаци, винаги се сещаме за Хитлер, изтребил милиони хора съвсем целенасочено, защото е искал да умрат. По-малко се сещаме за Сталин, макар че той е изтребил много повече от собствените си хора както съвсем целенасочено, защото е искал да умрат, така и просто поради обстоятелствата, че не му е пукало особено дали ще умрат или не, както и много, които може би не е искал да умрат, но все пак са умрели, като резултат от държавническите му решения.

Не знам Зулейха дали изобщо отваря очи до края на романа (по-скоро ми се струва, че не), но докато тя успява да оцелява и да намери, предвид обстоятелствата, някаква приемлива форма на любов, около нея светът на СССР в годините на национализацията на селското стопанство и "разкулачването" на селяните е ужасен, пълен с глад, смърт и жестокост.

Ситуацията по средата на управлението на Сталин е описана изключително правдоподобно както от гледна точка на фактология, така и от гледна точка на човешка психология. Самото начало на книгата те закача емоционално за събитията и те хвърля в тях като шут в гърба с битието на Зулейха и продължава все така - на ниско, човешко ниво, без обяснения за големи държавни политики и исторически събития - само със съдбите на хората, които историческият валяк мачка без да го интересува.

П.С.
Тия, които описват семейството на Зулейха като "патриархално", бих искал да ги попитам кой върти всички в къщата на пръста си и дали това е мъжът й.