Take a photo of a barcode or cover
readingtrolls 's review for:
Змей побратим
by Симона Панова
Ако трябва да опиша втората книга от поредицата само с една дума, тя е градация. Стилът на писане е по-изчистен, героите добиват дълбочина и започват да си запазват място в сърцето ми.
Бавно, но възнаграждаващо
Темпото на сюжета е по-бавно, но това далеч не е недостатък. Напротив – краят напълно си заслужава чакането. Доволна съм от решенията, които авторката взима. Понякога жертвите са нужни, за да могат героите да израснат… дори когато става дума за един конкретен змей. Това, разбира се, не прави раздялата по-лека, особено когато персонажите вече са ти станали симпатични.
Любимецът ми – Йордан
Йордан си остава категоричният ми любимец още от първата книга. Четях с нетърпение всяка глава, посветена на него. Кой не харесва лошите момчета? А ако те са със сини очи, мачовски чар и… крила – тогава вече говорим за точно моя стил!
Бавно, но възнаграждаващо
Темпото на сюжета е по-бавно, но това далеч не е недостатък. Напротив – краят напълно си заслужава чакането. Доволна съм от решенията, които авторката взима. Понякога жертвите са нужни, за да могат героите да израснат… дори когато става дума за един конкретен змей. Това, разбира се, не прави раздялата по-лека, особено когато персонажите вече са ти станали симпатични.
Любимецът ми – Йордан
Йордан си остава категоричният ми любимец още от първата книга. Четях с нетърпение всяка глава, посветена на него. Кой не харесва лошите момчета? А ако те са със сини очи, мачовски чар и… крила – тогава вече говорим за точно моя стил!