Scan barcode
A review by kristiamihaylov
The Secret History by Donna Tartt
5.0
„Красотата е ужас. Треперим пред всичко, което наричаме красиво. А какво би било по-красиво и по-ужасяващо за души като нашите и като на древните гърци от пълната загуба на контрол? Само за миг да отхвърлим оковите на съществуването, да изтръгнем нещастието от смъртното си същество?”
„Тайната история” сътворява едно ново пространство, подвластно на античните парадигми, които пък дават полет на привидно утопични преживявания, ценности и възприятия за съответната историческа действителност. Героите начертават една реалност като плод на най-съкровения им стремеж и любов към мъдростта, в която божественото, но и вулгарното, красивото, но и ужаса, успяват да просъществуват във всичките им многообразни форми. Ясно изразеният дуализъм, който е присъщ и на философските идеи на Платон и Аристотел, е фигуративен за посланието, което произведението предава.
Самият пролог започва с ретроспекция - главният герой Ричард Папен описва най-влиятелното събитие в живота си и саморефлектира върху неговите предпоставки. Той издига в пиадестал хората, с които се сприятелява и техния начин на живот, като идеализацията само замъглява представата му за средата, в която попада. Образите, на които Дона Тарт дава живот, не будят преклонителни, възторжени чувства, но са такива, които могат да бъдат разбрани. Тяхната сложност поражда и сблъсъка между аморално и морално, където аморалното е осъзнато, но царува, бидейки оправдано от стремежа към интелектуалната самоактуализация, която може да се определи и като чист блян.
Литературните похвати на Дона Тарт са възхитителни. Постоянното жонглиране между история, философия, психология и изкуство осъществяват „Тайната история” като автентичен шедьовър.
„Тайната история” сътворява едно ново пространство, подвластно на античните парадигми, които пък дават полет на привидно утопични преживявания, ценности и възприятия за съответната историческа действителност. Героите начертават една реалност като плод на най-съкровения им стремеж и любов към мъдростта, в която божественото, но и вулгарното, красивото, но и ужаса, успяват да просъществуват във всичките им многообразни форми. Ясно изразеният дуализъм, който е присъщ и на философските идеи на Платон и Аристотел, е фигуративен за посланието, което произведението предава.
Самият пролог започва с ретроспекция - главният герой Ричард Папен описва най-влиятелното събитие в живота си и саморефлектира върху неговите предпоставки. Той издига в пиадестал хората, с които се сприятелява и техния начин на живот, като идеализацията само замъглява представата му за средата, в която попада. Образите, на които Дона Тарт дава живот, не будят преклонителни, възторжени чувства, но са такива, които могат да бъдат разбрани. Тяхната сложност поражда и сблъсъка между аморално и морално, където аморалното е осъзнато, но царува, бидейки оправдано от стремежа към интелектуалната самоактуализация, която може да се определи и като чист блян.
Литературните похвати на Дона Тарт са възхитителни. Постоянното жонглиране между история, философия, психология и изкуство осъществяват „Тайната история” като автентичен шедьовър.