Scan barcode
A review by temichka123
Знахар by Тадеуш Доленга-Мостович, Антоанета Балканджиева, Tadeusz Dołęga-Mostowicz
5.0
"Пиедесталите са място за глупците, приятелю. А вярата е балон, от който въздухът рано или късно ще излезе. Късметът ли?... Има го, разбира се, но докато го чакаш, ще хвърлиш топа."
" - Почтеният ще повярва, а лошият и в църквата вижда мръсотии. На лошите не бива да им се обръща внимание. Било що било - и толкоз."
"Споменът за най-краткотрайното щастие остава в душата завинаги, до смърт. Трябва ли да се отказваме от такава скъпоценност? Нима е по-добре да я пренебрегнем от страх пред страданието и да живеем единствено с безплодната, безсмислена пустота?..."
"... защото само чувствата ни свързват. Не хлябът, не битието, не чуждата доброта и сърдечност, дори не увереността, че си полезен някому, а собствените ти чувства."
"... ако искаш да спечелиш нечие сърце, трябва първо да разтвориш своето."
" - Естествено, не говоря за абсолютната справедливост. Може би съществува такава, но нашият разум не разполага с никакво мерило, за да установи съществуването й. Аз ви говоря за относителната, човешката справедливост."
" И ако в тази съвест намерите само неправди, тогава къде е тя, вашата абсолютна справедливост? Защото не става дума за наказанието. Наказва се за някаква вина. А това е неправда! С нищо незаслужена!"
" - Защото щастието трае, докато човек може да го цени. А хората ценят само онова, което са придобили трудно."
" - Почтеният ще повярва, а лошият и в църквата вижда мръсотии. На лошите не бива да им се обръща внимание. Било що било - и толкоз."
"Споменът за най-краткотрайното щастие остава в душата завинаги, до смърт. Трябва ли да се отказваме от такава скъпоценност? Нима е по-добре да я пренебрегнем от страх пред страданието и да живеем единствено с безплодната, безсмислена пустота?..."
"... защото само чувствата ни свързват. Не хлябът, не битието, не чуждата доброта и сърдечност, дори не увереността, че си полезен някому, а собствените ти чувства."
"... ако искаш да спечелиш нечие сърце, трябва първо да разтвориш своето."
" - Естествено, не говоря за абсолютната справедливост. Може би съществува такава, но нашият разум не разполага с никакво мерило, за да установи съществуването й. Аз ви говоря за относителната, човешката справедливост."
" И ако в тази съвест намерите само неправди, тогава къде е тя, вашата абсолютна справедливост? Защото не става дума за наказанието. Наказва се за някаква вина. А това е неправда! С нищо незаслужена!"
" - Защото щастието трае, докато човек може да го цени. А хората ценят само онова, което са придобили трудно."