Take a photo of a barcode or cover
A review by theopanov
Загадката на стая 622 by Joël Dicker, Жоел Дикер
5.0
➡ July 27, 2021
В новия си роман „Загадката на стая 622“ Жоел Дикер ни поднася едно крайно интригуващо и уникално литературно преживяване. Този път историята, в която авторът уверено ни потапя, е в пъти по-пленителна, вълнуваща и смайваща. Спрямо предишните си романи („Истината за случая Хари Куебърт“ и „Изчезването на Стефани Мейлър“), сега откривам, че е надградил доста разказваческите си умения. Сюжетът в „Загадката на стая 622“ е изграден великолепно и невероятно умело. Освен силно заплетения криминален случай, една част от романа е и съвсем лична за Жоел Дикер и това си личи и се усеща в текста. А двете неща – личната история на Жоел и измислената – са навързани и преплетени по изумителен начин. До момента намирам тази книга за най-зрялата творба на автора. И едно голямо браво за нея.
В личната си част Жоел Дикер често се връща към спомените си за своя доскорошен издател Бернар дьо Фалоа, чиято смърт той посочва като причината и да напише „Загадката на стая 622“. Говори много за него, за приятелството им, за силната връзка между двамата, за цялата помощ, която му е оказал по отношение на неговите книги. От написаното от Жоел разбираме, че Бернар дьо Фалоа за него е бил издателят-мечта. И наистина всеки писател би бил неоспорим щастливец да открие подобен човек за издател, който да даде всичко от себе си, не само за издаването на книгата ти, но и за множество процеси след това – като първият ти значим пробив („Истината за случая Хари Куебърт“, чието решение за издаване било взето много набързо – от лятото за есента, и то по същото време, когато целият читателски интерес бил насочен към излизането на първата книга на Дж. К. Роулинг след „Хари Потър“) да има гарантирано място на витрините на водещите книжарници във Франция и се стигне до личното му ангажиране да отсява множеството продуценти, напиращи за филмови екранизации на книгите.
И след неговата смърт Жоел си поставя за цел да напише роман, който да посвети на своя издател и добър приятел. И докато се мъчи да сътвори нещо прилично, се среща със съседката си Слоун, с която преживява няколкомесечен романс, но впоследствие се разделят. Междувременно асистентката му Дьониз също го зарязва заради двуседмичната си лятна почивка. И пред перспективата да прекара следващите две седмици в апартамента си – сам и депресиран – той взима внезапното решение също да се отправи на лятна почивка. И така потегля към Вербие, като отсяда в хотел „Палас“, където се натъква на Скарлет Лионас – лондончанка, която е силно запленена от неговата личност и писателската му дейност. Двамата се натъкват на странна особеност в хотела и така започва приключението наречено „Загадката на стая 622“.
И то наистина си е загадка, огромна при това. Такава палитра от ярки персонажи, едно мистериозно убийство, тайни агенти, шпионаж, банкови машинации, изневери, борби за надмощие и власт, и една много красива любовна история. Всичко около Лев и Анастасия беше много красиво разказано и поднесено. Цялата книга е изпълнена с напрежение, което струи от всяка страница, докато се прехвърляме напред и назад през години и събития. Като редуването на лято със зима създава една неповторима атмосфера около Швейцария. А когато се стигне до частта с обратите, то те наистина се оказват смайващи и са много повече от един. Направо си е цял водовъртеж от изненади и неочаквани неща. И това не спира до последната глава, където на раздяла Жоел Дикер ни е подготвил още нещо, след което ще можем да затворим книгата с усмивка.
Всичко от „Загадката на стая 622“ ми хареса изключително много. И съм безкрайно впечатлен от автора.
Направо оценката ми за книгата е 5x5x5.
Цитати:
„Освен това Скарлет започва със „С“, като Самота. Самотата, която винаги е с мен и която ме кара да пиша. Струва ми се, че с Бернар не се чувствах толкова сам. Когато Бернар си отиде, Скарлет отново ме споходи.“
„Оказва се, че най-важното е не как приключва нашата история, а с какво ще запълним страниците. Подобно на романа, животът трябва да бъде приключение. А приключенията са ваканциите на живота.“
В новия си роман „Загадката на стая 622“ Жоел Дикер ни поднася едно крайно интригуващо и уникално литературно преживяване. Този път историята, в която авторът уверено ни потапя, е в пъти по-пленителна, вълнуваща и смайваща. Спрямо предишните си романи („Истината за случая Хари Куебърт“ и „Изчезването на Стефани Мейлър“), сега откривам, че е надградил доста разказваческите си умения. Сюжетът в „Загадката на стая 622“ е изграден великолепно и невероятно умело. Освен силно заплетения криминален случай, една част от романа е и съвсем лична за Жоел Дикер и това си личи и се усеща в текста. А двете неща – личната история на Жоел и измислената – са навързани и преплетени по изумителен начин. До момента намирам тази книга за най-зрялата творба на автора. И едно голямо браво за нея.
В личната си част Жоел Дикер често се връща към спомените си за своя доскорошен издател Бернар дьо Фалоа, чиято смърт той посочва като причината и да напише „Загадката на стая 622“. Говори много за него, за приятелството им, за силната връзка между двамата, за цялата помощ, която му е оказал по отношение на неговите книги. От написаното от Жоел разбираме, че Бернар дьо Фалоа за него е бил издателят-мечта. И наистина всеки писател би бил неоспорим щастливец да открие подобен човек за издател, който да даде всичко от себе си, не само за издаването на книгата ти, но и за множество процеси след това – като първият ти значим пробив („Истината за случая Хари Куебърт“, чието решение за издаване било взето много набързо – от лятото за есента, и то по същото време, когато целият читателски интерес бил насочен към излизането на първата книга на Дж. К. Роулинг след „Хари Потър“) да има гарантирано място на витрините на водещите книжарници във Франция и се стигне до личното му ангажиране да отсява множеството продуценти, напиращи за филмови екранизации на книгите.
И след неговата смърт Жоел си поставя за цел да напише роман, който да посвети на своя издател и добър приятел. И докато се мъчи да сътвори нещо прилично, се среща със съседката си Слоун, с която преживява няколкомесечен романс, но впоследствие се разделят. Междувременно асистентката му Дьониз също го зарязва заради двуседмичната си лятна почивка. И пред перспективата да прекара следващите две седмици в апартамента си – сам и депресиран – той взима внезапното решение също да се отправи на лятна почивка. И така потегля към Вербие, като отсяда в хотел „Палас“, където се натъква на Скарлет Лионас – лондончанка, която е силно запленена от неговата личност и писателската му дейност. Двамата се натъкват на странна особеност в хотела и така започва приключението наречено „Загадката на стая 622“.
И то наистина си е загадка, огромна при това. Такава палитра от ярки персонажи, едно мистериозно убийство, тайни агенти, шпионаж, банкови машинации, изневери, борби за надмощие и власт, и една много красива любовна история. Всичко около Лев и Анастасия беше много красиво разказано и поднесено. Цялата книга е изпълнена с напрежение, което струи от всяка страница, докато се прехвърляме напред и назад през години и събития. Като редуването на лято със зима създава една неповторима атмосфера около Швейцария. А когато се стигне до частта с обратите, то те наистина се оказват смайващи и са много повече от един. Направо си е цял водовъртеж от изненади и неочаквани неща. И това не спира до последната глава, където на раздяла Жоел Дикер ни е подготвил още нещо, след което ще можем да затворим книгата с усмивка.
Всичко от „Загадката на стая 622“ ми хареса изключително много. И съм безкрайно впечатлен от автора.
Направо оценката ми за книгата е 5x5x5.
Цитати:
„Освен това Скарлет започва със „С“, като Самота. Самотата, която винаги е с мен и която ме кара да пиша. Струва ми се, че с Бернар не се чувствах толкова сам. Когато Бернар си отиде, Скарлет отново ме споходи.“
„Оказва се, че най-важното е не как приключва нашата история, а с какво ще запълним страниците. Подобно на романа, животът трябва да бъде приключение. А приключенията са ваканциите на живота.“