A review by stefo
Knight's Gambit by William Faulkner

challenging mysterious slow-paced

• Plot- or character-driven? Character
• Strong character development? No
• Loveable characters? No
• Diverse cast of characters? No
• Flaws of characters a main focus? Yes

2.5

Започнах тази книга миналата година, декември месец, завършвам я сега. Това на първо място не е много добър признак. Изненадващо си спомням, че първата историйка ми хареса, не ужасно много, но ми хареса. След това обаче изгубих всякакво желание да я продължа, не съм сигурен защо, може би защото в сравнение втората исторя беше покъртително скучна или просто не ми е било до четене тогава. Каквато и да е причината, факт е, че зарязах тази книга 7 месеца, след което продължих. Ако си позволявах да оставям книги, които са ми безинтересни, щях да го направя, но прецених, че тази не е толкова дълга, пък и я четох на български: "Колко пък трудно да е да я довърша?". Доста тръдно.
Последната история в този сборник (Knight's Gambit) реших да я прочета на английски, защото усещах, че изпускам нещо и не се изненадах когато осъзнах, че прозата е изключително тегава за четене на оригиналния си език, преводачът се е справил много добре с превода на някои сегменти но целият стил на Фокнър е загубен: досадните му безкрайни повторения не изпъкваха; комплексният му речник се губеше в превода; езиковите изкривявания на героите изобщо не се забелязваха и т.н.
Всичко това разбира се нямаше да ми направи впечатление ако бях прочел цялата книга на английски, но най-вероятно дори нямаше да я довърша, защото не мога да подчертая достатъчно колко трудно бе за четене в оригинал.
Като цяло, тематиката на разказите ми беше безинтересна, самите истории твърде много се повтаряха и героите бяха неприятни без това да добавя много към атмосферата. Слабо уиски, разреждаха го с вода и захар.
Нямам търпение да почна да чета нещо по-интересно.