Take a photo of a barcode or cover
В „Рама II” имаше това, което ми липсваше в „Среща с Рама“ – хората, и по-точно човешкото. В първата част действието сякаш се развиваше в един утопичен свят, където единствената задача на хората е събирането на информация относно космическия кораб „Рама“.
Във втората част се повтаря същото действие. Космически кораб пристига в близост до Земята, и група учени са изпратени да съберат информация. Къде е разликата? Разликата не е в „Рама“, тя е в хората. Във втората част Земята е по-скоро дистопичен свят поради кризата, в която се намира. Тази криза се отразява и на начина на възприемане на „Рама“. Докато в „Среща с Рама“ човечеството е изпълнено с любопитство спрямо този обект, то в „Рама II“ хората се страхуват от него. Другата съществена разлика е екипажът, на който му е възложена задача събере информация от кораба. В първата част екипажът работи в екип, и следва една обща цел. Но по съвсем различен начин стоят нещата в продължението. Членовете на второто посещение на „Рама“ са много по-себични. Те се водят от собствени цели, които нямат нищо общо с мисията, която трябва да изпълнят.
Това, което на мен ми направи впечатление е, че как при едно и също явление, нагласите в хората са движещия фактор при взимане на решение за това, как да се реши проблемът.
Във втората част се повтаря същото действие. Космически кораб пристига в близост до Земята, и група учени са изпратени да съберат информация. Къде е разликата? Разликата не е в „Рама“, тя е в хората. Във втората част Земята е по-скоро дистопичен свят поради кризата, в която се намира. Тази криза се отразява и на начина на възприемане на „Рама“. Докато в „Среща с Рама“ човечеството е изпълнено с любопитство спрямо този обект, то в „Рама II“ хората се страхуват от него. Другата съществена разлика е екипажът, на който му е възложена задача събере информация от кораба. В първата част екипажът работи в екип, и следва една обща цел. Но по съвсем различен начин стоят нещата в продължението. Членовете на второто посещение на „Рама“ са много по-себични. Те се водят от собствени цели, които нямат нищо общо с мисията, която трябва да изпълнят.
Това, което на мен ми направи впечатление е, че как при едно и също явление, нагласите в хората са движещия фактор при взимане на решение за това, как да се реши проблемът.