Take a photo of a barcode or cover
Няма да поставям оценка на книгата, защото не съм я прочел. След стотина страници, смятам, се запознах достатъчно с нея, за да ми стане ясно, че няма да ми е интересна.
Какво е толкова гениалното в нея не видях, освен ако хилядите явни и прикрити референции не се броят. Какво е референция? Ами примерно в разговор за това, колко е поскъпнал животът, да кажеш "А помня времето, когато джойнтът беше левче." и другия да се сети, че това е от песен на Ъпсурт и да се подсмихне.
Одисей е пълна с (и поради тях почти нечитаема) огромно количество такива (според мен) на моменти напълно излишни и насилени референции към неща, които са били популярни през 1912 г. когато Джойс е писал - загатнати неприлични вицове, песни, персонажи от древногръцката митология (това особено често) и т.н. заради които половината книга е всъщност бележки под линия, обясняващи тия референции.
А да, и за стотината страници двамата герои едва успяха да станат от масата. Тва ако не е задъхано действие не знам кое е...
Какво е толкова гениалното в нея не видях, освен ако хилядите явни и прикрити референции не се броят. Какво е референция? Ами примерно в разговор за това, колко е поскъпнал животът, да кажеш "А помня времето, когато джойнтът беше левче." и другия да се сети, че това е от песен на Ъпсурт и да се подсмихне.
Одисей е пълна с (и поради тях почти нечитаема) огромно количество такива (според мен) на моменти напълно излишни и насилени референции към неща, които са били популярни през 1912 г. когато Джойс е писал - загатнати неприлични вицове, песни, персонажи от древногръцката митология (това особено често) и т.н. заради които половината книга е всъщност бележки под линия, обясняващи тия референции.
А да, и за стотината страници двамата герои едва успяха да станат от масата. Тва ако не е задъхано действие не знам кое е...