Scan barcode
A review by ivandanev
Apropos of Nothing by Woody Allen
4.0
Ако сте дългогодишни почитатели, то „Само да вметна“ няма как да не ви хареса, ако пък винаги сте гледали скептично към Уди Алън, то тя би била едно прекрасно, безболезнено въведение в неговия творчески свят. Разбира се, трудно е да се пренебрегнат и други моменти в книгата, като частите, посветени на обвиненията за сексуално посегателство към собствената му дъщеря. Тук ще се срещнем с неговата гледна точка относно събитията, преобърнали кариерата и живота му.
„Само да вметна“ е един магичен очерк на житейския път на Уди Алън, който непрекъснато прескача във времето като роман на Маркес и поне първата част, където говори за детството си, е пропита с една особена атмосфера. Кога и къде са се зародили мечтите му? Кои са били неговите идоли и на кого е подражавал? И защо смята, че така и не е успял да направи „голям“ филм? Център на книгата са жените в живота на Уди Алън, които са негово вдъхновение и страст. За тях говори единствено с уважение и голямо възхищение, дори за Мия Фароу, чиято роля ще се окаже фатална за кариерата му, защото именно тя го обвинява в сексуално посегателство срещу седемгодишната им дъщеря Дилън. Започват разследвания, намесват се адвокати и всичко напразно. Доказана вина няма.
Уди Алън пише и за връзката си с последната му съпруга Сун-И, с която са заедно повече от двайсет години. Брак, който ще издържи на не едно изпитание и именно затова толкова ценен.
Бих нарекъл автобиографията му вдъхновяваща, особена и на места дори поетична. Уди Алън е прекрасен писател, който заслужава вниманието ви не само заради дългогодишната си кариера в киното, а за цялостния си творчески принос. Неговите сборници с разкази са също така увлекателни, та препоръчвам и тях. В последните няколко години много се изговори за обвиненията в сексуален тормоз и е нормално да гледате с подозрение на Уди Алън. Дори да не признавате проведените разследвания, то поне може да се опитате да разграничите твореца от творчеството, защото в неговите филми няма нито следа от всички онези обвинения, с които го поругаха.
Брилянтен и самоироничен, Уди Алън успява да предложи за всеки по нещо. Какво ще извлечете от книгата е ваша работа, но във всеки случай не смятам, че има какво да изгубите.
„И дали ще стане така, че филмите от „златните ми години“ да се прожектират навсякъде, освен в държавата където съм честен, почтен, скатаващ данъци гражданин? Кой знае? На кого му пука? Не на мен, а със сигурност не и на публиката, която си има много други хубави филми, с които да се забавлява.“
„Само да вметна“ е един магичен очерк на житейския път на Уди Алън, който непрекъснато прескача във времето като роман на Маркес и поне първата част, където говори за детството си, е пропита с една особена атмосфера. Кога и къде са се зародили мечтите му? Кои са били неговите идоли и на кого е подражавал? И защо смята, че така и не е успял да направи „голям“ филм? Център на книгата са жените в живота на Уди Алън, които са негово вдъхновение и страст. За тях говори единствено с уважение и голямо възхищение, дори за Мия Фароу, чиято роля ще се окаже фатална за кариерата му, защото именно тя го обвинява в сексуално посегателство срещу седемгодишната им дъщеря Дилън. Започват разследвания, намесват се адвокати и всичко напразно. Доказана вина няма.
Уди Алън пише и за връзката си с последната му съпруга Сун-И, с която са заедно повече от двайсет години. Брак, който ще издържи на не едно изпитание и именно затова толкова ценен.
Бих нарекъл автобиографията му вдъхновяваща, особена и на места дори поетична. Уди Алън е прекрасен писател, който заслужава вниманието ви не само заради дългогодишната си кариера в киното, а за цялостния си творчески принос. Неговите сборници с разкази са също така увлекателни, та препоръчвам и тях. В последните няколко години много се изговори за обвиненията в сексуален тормоз и е нормално да гледате с подозрение на Уди Алън. Дори да не признавате проведените разследвания, то поне може да се опитате да разграничите твореца от творчеството, защото в неговите филми няма нито следа от всички онези обвинения, с които го поругаха.
Брилянтен и самоироничен, Уди Алън успява да предложи за всеки по нещо. Какво ще извлечете от книгата е ваша работа, но във всеки случай не смятам, че има какво да изгубите.
„И дали ще стане така, че филмите от „златните ми години“ да се прожектират навсякъде, освен в държавата където съм честен, почтен, скатаващ данъци гражданин? Кой знае? На кого му пука? Не на мен, а със сигурност не и на публиката, която си има много други хубави филми, с които да се забавлява.“