Scan barcode
A review by svilenasy4
По-добре да беше мъртва by Holly Jackson
3.0
3.5 ⭐️ В ревюто ще има малки спойлери .
Няма да си кривя душата, след супер позитивното ми впечатление от книга 1 и книга 2, останах малко разочарована от тази и дори не знам от къде да започна. Просто някак си всичко ми се стори … банално, на моменти се чувствах все едно чета някаква съвсем различна книга. Героите, които познаваме и опознаваме през първите две книги в тази тотално се променят, а времевата линия през трите книги е мисля че 6 месеца? Просто ми е супер нереалистично и глупаво как толкова много мистерии, отвличания, убийства, запознанства, преследвания, връзки, разкрития, абе кво ли не се случи в рамките на едни шест месеца. В ревюто ми за “добро момиче, лоша кръв” споменах пак нещо такова, но за мен тогава не беше някакъв минус, защото някак си нещата по се навързваха, тук обаче в тази книга нещо не се получи. До половината книгата беше много добра, тогава дойде “обратът” иии от там нататък всичко почна да губи логика и смисъл. Ако обратът беше по-различен щеше да е друго. Пип мина от герой, който страшно много харесвах на такъв, какъвто не можех да разбера, неадекватен.
Въпреки това книгата пак ми беше интересна и макар да е малко по-дълга от другите две и да е повече on the slow burn side я прочетох много бързо. Имаше доста напрегнати моменти наистина, поне с този си аспект Холи се е справила отлично.
За финала за съжаление май пак не останах очарована, уф … Уж е последната книга от поредицата, но завърши с отворен край и като цяло на мене ми стана тъпо. Възникнаха много въпроси без отговори, а четвърта книга до колкото знам няма да има, така че … Мда, тъпо.
И последно искам да кажа - Обичам Рави. От тази книга го заобичах дори повече, той заслужава целия свят, да.
Като цяло беше добра поредица, макар и да останах разочарована от последната, няма как да си изкривя душата, харесаха ми, точно този тип бързи и интересни трилъри, които те изкарват от reading slumps и връщат интереса ти обратно към книгите
Няма да си кривя душата, след супер позитивното ми впечатление от книга 1 и книга 2, останах малко разочарована от тази и дори не знам от къде да започна. Просто някак си всичко ми се стори … банално, на моменти се чувствах все едно чета някаква съвсем различна книга. Героите, които познаваме и опознаваме през първите две книги в тази тотално се променят, а времевата линия през трите книги е мисля че 6 месеца? Просто ми е супер нереалистично и глупаво как толкова много мистерии, отвличания, убийства, запознанства, преследвания, връзки, разкрития, абе кво ли не се случи в рамките на едни шест месеца. В ревюто ми за “добро момиче, лоша кръв” споменах пак нещо такова, но за мен тогава не беше някакъв минус, защото някак си нещата по се навързваха, тук обаче в тази книга нещо не се получи. До половината книгата беше много добра, тогава дойде “обратът” иии от там нататък всичко почна да губи логика и смисъл. Ако обратът беше по-различен щеше да е друго. Пип мина от герой, който страшно много харесвах на такъв, какъвто не можех да разбера, неадекватен.
Въпреки това книгата пак ми беше интересна и макар да е малко по-дълга от другите две и да е повече on the slow burn side я прочетох много бързо. Имаше доста напрегнати моменти наистина, поне с този си аспект Холи се е справила отлично.
За финала за съжаление май пак не останах очарована, уф … Уж е последната книга от поредицата, но завърши с отворен край и като цяло на мене ми стана тъпо. Възникнаха много въпроси без отговори, а четвърта книга до колкото знам няма да има, така че … Мда, тъпо.
И последно искам да кажа - Обичам Рави. От тази книга го заобичах дори повече, той заслужава целия свят, да.
Като цяло беше добра поредица, макар и да останах разочарована от последната, няма как да си изкривя душата, харесаха ми, точно този тип бързи и интересни трилъри, които те изкарват от reading slumps и връщат интереса ти обратно към книгите