A review by kristiamihaylov
Farewell Waltz by Milan Kundera

5.0

Стилът на Милан Кундера носи със себе си много храна за размисъл, прикрита в универсалните образи на героите и цялостната динамика на сюжета. Всеки детайл има своята психологическа особеност. Навярно тези образи, които той изгражда, изглеждат крайно хиперболизирани, но истината е, че те всъщност са си изцяло общочовешки. Фанатизмът, който тежи през цялото произведение, побира и смисъла на това да бъдеш човек. Ситуациите, с които персонажите се сблъскват, са трагекомични и породени от посоката, в която собствените им светогледи
(чиитосъставни части са техните предразсъдъци и страхове) са ги тласнала.
Любовта и ревността тук са засегнати по крайно изкривен и деструктивен начин. Кундера засяга тези им проявления по компетентен за природата на двете страни начин. Любов, която е загубила изначалната си сътворяваща функция, вече се изразява защо тя се е превърнала във фиксация и убежище на най-уязвимите места на героите.
И въпреки този неспирен кръговрат на унищожение и болка, който Кундера представя в този си роман, все пак присъства зрънце надежда, която обаче би могла да даде плод на нещо красиво, единствено когато героите намерят пътя към себе си. А аз със сигурност ще се връщам към Кундера, който въплъщава всичко човешко по най-гротескния начин с цел то да бъде изпитано, осъзнато и надживяно.