Scan barcode
A review by forever_amber
Епизод от живота на един странстващ художник by César Aira, Сесар Айра
4.0
Като казва „епизод“, Сесар Айра наистина има предвид епизод.
Книжката е малка и на всичкото отгоре е първата ми среща с този писател. Мисля, че инстинктът ми не ме подведе за това, защото, колкото и да е странна, ми хареса, понеже говори за изкуство, а в тази сфера мога да понеса безкрайно много откачени неща.
Не съм чела нещо аналогично досега, но съм сигурна, че хората, които имат вкус като моя - които обичат да се движат и да ги водят по границата на неразбираемото, но без да става дума за празнословия и малостойностна литература - ще харесат книгата. Трябва повече да се размисли върху нея и то в контекста на самия автор, когото аз не познавам. Има нещо много дълбоко, което си струва да бъде изговорено.
Стилът на Айра ми хареса много, включително размислите за изкуството и за всичко останало, което още се случеше да спомене. Епизодичността, резкият край - всичко това напълно се вписа в основната му идея - съсредоточаването на големия миг в малкия; плътната маса на живота, родена от отрязъка от деня, нощта, ежедневието. Това е и хубава теория за изкуството, но най-вече за съзнанието, в която тоталността може и да бъде изфантазирана дори ако разполагаме само с един фрактал от нея (което вече е и физика и математика де :-) Тъй или иначе е безсмислено да пиша повече, защото книгата трябва да се прочете и от другия, за да може да се беседва върху нея.
Препоръчвам на хора като мен, които обичат да осмислят заобикалящто ни чрез по-абстрактни идеи.
Книжката е малка и на всичкото отгоре е първата ми среща с този писател. Мисля, че инстинктът ми не ме подведе за това, защото, колкото и да е странна, ми хареса, понеже говори за изкуство, а в тази сфера мога да понеса безкрайно много откачени неща.
Не съм чела нещо аналогично досега, но съм сигурна, че хората, които имат вкус като моя - които обичат да се движат и да ги водят по границата на неразбираемото, но без да става дума за празнословия и малостойностна литература - ще харесат книгата. Трябва повече да се размисли върху нея и то в контекста на самия автор, когото аз не познавам. Има нещо много дълбоко, което си струва да бъде изговорено.
Стилът на Айра ми хареса много, включително размислите за изкуството и за всичко останало, което още се случеше да спомене. Епизодичността, резкият край - всичко това напълно се вписа в основната му идея - съсредоточаването на големия миг в малкия; плътната маса на живота, родена от отрязъка от деня, нощта, ежедневието. Това е и хубава теория за изкуството, но най-вече за съзнанието, в която тоталността може и да бъде изфантазирана дори ако разполагаме само с един фрактал от нея (което вече е и физика и математика де :-) Тъй или иначе е безсмислено да пиша повече, защото книгата трябва да се прочете и от другия, за да може да се беседва върху нея.
Препоръчвам на хора като мен, които обичат да осмислят заобикалящто ни чрез по-абстрактни идеи.