Scan barcode
A review by milshollini
Ета, Ото, Ръсел и Джеймс by Маргарита Терзиева, Emma Hooper
4.0
http://bit.ly/1jpvTgo
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е от онези малки книги, които казват твърде много неща. Книги, за които е много трудно да се говори. Тя е изпипана и нежна и по много фин начин изследва идеята за търсенето и намирането на самия себе си чрез пътя.
Харесвам начина, по който Ема Хупър е разказала тази история. Всичко започва с Ета, която един ден излиза от входната врата на фермата, в която е живяла повече от шейсет години с Ото, и тръгва към океана. Пеша. Ото остава вкъщи, опитвайки една по една рецептите, които години наред Ета е приготвяла за него.
Ета върви към океана и си припомня. Пренавива нишката на спомените, сякаш за да провери кога точно се е изгубила. А всъщност – дали се е губила изобщо. Пътищата на хората се пресичат многократно, понякога се събират и продължават в една посока, понякога достигат до кръстопът, където се разделят и пренаписват. Някои хора цял живот гледат през рамо и се чудят дали не е трябвало да поемат по друг път, други продължават само напред и всячески се опитват да игнорират миналото.
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е история за приятелство и любов, за война и тихо отчаяние, за нуждата от пристан. Приятелство и любов, които са толкова важни и значими, че е почти невъзможно да се случат извън книгите. В живота, особено днес, всички са много по-егоистични, много по-убедени във важността на собственото си щастие, отколкото в тази на любимия човек. Много по-шумни. Неумеещи да мълчат и не оценяващи смисъла на тишината.
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е от онези малки книги, които казват твърде много неща. Книги, за които е много трудно да се говори. Тя е изпипана и нежна и по много фин начин изследва идеята за търсенето и намирането на самия себе си чрез пътя.
Харесвам начина, по който Ема Хупър е разказала тази история. Всичко започва с Ета, която един ден излиза от входната врата на фермата, в която е живяла повече от шейсет години с Ото, и тръгва към океана. Пеша. Ото остава вкъщи, опитвайки една по една рецептите, които години наред Ета е приготвяла за него.
Ета върви към океана и си припомня. Пренавива нишката на спомените, сякаш за да провери кога точно се е изгубила. А всъщност – дали се е губила изобщо. Пътищата на хората се пресичат многократно, понякога се събират и продължават в една посока, понякога достигат до кръстопът, където се разделят и пренаписват. Някои хора цял живот гледат през рамо и се чудят дали не е трябвало да поемат по друг път, други продължават само напред и всячески се опитват да игнорират миналото.
„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е история за приятелство и любов, за война и тихо отчаяние, за нуждата от пристан. Приятелство и любов, които са толкова важни и значими, че е почти невъзможно да се случат извън книгите. В живота, особено днес, всички са много по-егоистични, много по-убедени във важността на собственото си щастие, отколкото в тази на любимия човек. Много по-шумни. Неумеещи да мълчат и не оценяващи смисъла на тишината.