Scan barcode
A review by catwolfswritings
Дворецът на бълхите by Elif Shafak, Elif Shafak
2.0
Цялото ревю тук > https://nikoljonnotsnow.wordpress.com/2017/08/11/дворецът-на-бълхите-елиф-шафак/
Книгата започва с това как е построен въпросният „Дворец на бълхите“ и разказва за неволите на първите му собственици и обитатели, което в последствие ми се стори доста безсмислено, докато се стига до настоящия момент, който обхваща по-голямата част от книгата. В сградата живеят много хора с най-различни съдби и животи, които биват разглеждани в отделните глави. Всяка глава разказва за живота на обитателите на различен апартамент, което щеше да бъде изключително досадно, ако не беше написано от Елиф Шафак. Но заради лекия й, нежен стил на писане, който те понася върху думите и можеш спокойно да се отпуснеш по тях, беше просто досадно. За щастие поне бързо се схваща кой какъв е и какво прави и не е трудно за запомняне, тъй като всеки герой е силно отличителен.
Привидно хората от различните апартменти нямат много общо помежду си, освен че са съседи. Но всъщност всички имат един общ проблем, и той е свързан с боклука, който се изхвърля в двора на сградата и заради който мирише лошо във всички апартаменти, или поне така си мислят обитателите им. Нещо повече, плъзнали са хлебарки из цялата сграда заради боклука и е много трудно да бъде изчистена тази напаст, колкото и да се борят с нея. Има и една малка мистерия, срещу която са изправени всички, но на която не се обръща кой знае колко внимание – понякога боклукът на жителите на „Дворецът на бълхите“ изчезва и те нямат никаква представа кой може да го взима. Но тъй като е боклук, все пак, така или иначе предназначен за изхвърляне, въпросът не ги тормози прекалено много.
И така, Елиф Шафак ни запознава с множество съдби, някои от които се оказва, че са били преплетени, а други започват да се преплитат по-късно. Част от обитателите остават все така откъснати и непридаващи с нищо към историята, освен със собствените си лудости. Лесно се схваща, че главният проблем, около който ще се обединят накрая, е тъкмо боклукът. Но разплитането на загадката и решаването на проблема не са нищо шоково, нито пък изненадващо, просто е… скучно и не успява ни грам да придаде смисъл на цялата разпокъсана, безсмислена история. Но не това е най-лошото. Най-лошото и онова, което следва, след като се разбере и разреши проблемът с миризмата и буболечките. За пореден път ще кажа – пълно разочарование.
Книгата започва с това как е построен въпросният „Дворец на бълхите“ и разказва за неволите на първите му собственици и обитатели, което в последствие ми се стори доста безсмислено, докато се стига до настоящия момент, който обхваща по-голямата част от книгата. В сградата живеят много хора с най-различни съдби и животи, които биват разглеждани в отделните глави. Всяка глава разказва за живота на обитателите на различен апартамент, което щеше да бъде изключително досадно, ако не беше написано от Елиф Шафак. Но заради лекия й, нежен стил на писане, който те понася върху думите и можеш спокойно да се отпуснеш по тях, беше просто досадно. За щастие поне бързо се схваща кой какъв е и какво прави и не е трудно за запомняне, тъй като всеки герой е силно отличителен.
Привидно хората от различните апартменти нямат много общо помежду си, освен че са съседи. Но всъщност всички имат един общ проблем, и той е свързан с боклука, който се изхвърля в двора на сградата и заради който мирише лошо във всички апартаменти, или поне така си мислят обитателите им. Нещо повече, плъзнали са хлебарки из цялата сграда заради боклука и е много трудно да бъде изчистена тази напаст, колкото и да се борят с нея. Има и една малка мистерия, срещу която са изправени всички, но на която не се обръща кой знае колко внимание – понякога боклукът на жителите на „Дворецът на бълхите“ изчезва и те нямат никаква представа кой може да го взима. Но тъй като е боклук, все пак, така или иначе предназначен за изхвърляне, въпросът не ги тормози прекалено много.
И така, Елиф Шафак ни запознава с множество съдби, някои от които се оказва, че са били преплетени, а други започват да се преплитат по-късно. Част от обитателите остават все така откъснати и непридаващи с нищо към историята, освен със собствените си лудости. Лесно се схваща, че главният проблем, около който ще се обединят накрая, е тъкмо боклукът. Но разплитането на загадката и решаването на проблема не са нищо шоково, нито пък изненадващо, просто е… скучно и не успява ни грам да придаде смисъл на цялата разпокъсана, безсмислена история. Но не това е най-лошото. Най-лошото и онова, което следва, след като се разбере и разреши проблемът с миризмата и буболечките. За пореден път ще кажа – пълно разочарование.