A review by forever_amber
Призракът на Александър Волф by Гайто Газданов, Gaito Gazdanov

4.0

Усетих повече присъствие от „Вечер при Клер“, а описанието на любовния миг, който главният герой изпитва, е неописуемо прекрасно. Толкова ми хареса, така истинско е -лишено от всякаква илюзия и същевременно много поетично (иска ми се повече мъже да умееха това себеопознаване, а чрез него и опознаването на емоциите въобще). Всъщност може би това ми допадна в целия роман. Този усет за нюанса и плътността на характера и битието. Не бих казала, че Гайто Газданов е МОЯТ автор, но със сигурност ми харесва до колко дълбоко достига. Онова, което ме мъчи у него, е, че е твърде многословен и повечето думи и случки се плъзват по периферията, вместо да се въплътят в основното, което вече със сигурност бих могла да нарека своя тема.

Сюжетно книгата ми допадна, но началото ми се видя твърде откъснато от средата и финала (който беше страхотен). Може би щеше да е по-добре завръзката да се случваше на друго място, но, от друга страна, така би се изгубил автобиографичният миг, макар и по-кратък отколкото при „Клер“, съответно „имигрантскостта“. И все пак...