A review by kristiamihaylov
The Master and Margarita by Mikhail Bulgakov

5.0

„Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!”

Булгаковият роман сякаш приравнява максимата “Смей се, защото иначе ще плачеш.” Той изобразява вечно поклащащата се везна ту към справедливостта на смисъла, ту към тази на безсмислието. Увлекателният стил на писане на Михаил Булгаков в комбинация с множеството препратки от всички културни сфери и дозата абсурдистки хумор спомогнаха в това руската класическа творба да се нареди сред най-любимите ми книги.

„Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?”

Сюжетната линия проследява три истории: първата, чийто център е в Йерусалим(Йерушалаим) и главен фокус пък заема религиозната реалност на християнството, втората, която пренася читателя в Москва, където атеизмът и тоталитаризмът са висша ценност и последната - историята за любовта на Майстора и Маргарита.

Критиката, която Булгаков отправя към комунистическия режим, отваря врати към належащи за времето въпроси, свързани с покушенията, които човек винаги е/ще извършва(л), било то на духовно или съвсем тривиално ниво.

…а любовта на Майстора и Маргарита беше един от най-вълнуващите за мен аспекти в произведението. Тя е спомен за любов, която е писана да се случи.Издигнала се над всичко, което може да я поквари, тя се превръща в символ на надеждата и движещата сила, преправяща път през всичко неимоверно.