Scan barcode
A review by catwolfswritings
Къщата на фуриите by Айрис Компие, Маделин Ру, Iris Compiet, Madeleine Roux
3.0
В „Къщата на фуриите“ на Маделин Ру се запознаваме с Луиза Роуз Дитън – момиче, избягало от училището, в което е била оставена от баба си и дядо си, за да се отърват от грижите за нея. Но я оставят на ужасно място, на което наказанията са най-честият метод на образование и тя се чувства по-сама от всякога. Затова е принудена да започне да търси прехраната си на улицата като гадателка… и както иначе намери за добре, за да оцелява. Животът е труден, но е за предпочитане пред онова, от което е избягала.
Именно така я намира стара мистериозна жена, която й предлага работа и подслон. Може да започне още веднага като камериерка в пансион „Ветровала“ и въпреки, че предложението звучи малко съмнително, точно в този момент Луиза не може да откаже, защото в противен случай я очаква бесилото. Само че „Ветровала“ се оказва мистериозно място с много тайни, които те първа предстои да бъдат разкрити.
„Не е толкова труден живот, ако човек е като мен. Отхвърлен, дошъл от другаде, за по-смелите в изказа – копеле. Всички ние във „Ветровала“ сме чудати и прокълнати и това у нас се засилва с всеки изминал ден. Единственото изискване, за да работиш тук, е да вършиш старателно работата си и да не се оплакваш. Аз изпълнявам роля на икономка и камериерка. Посрещам гостите ни. Подреждам стаите им. А щом срещнат безвременната си и неминуема кончина, справям се с бъркотията.
Дяволът се грижи за нас, а в отплата вършим каквото ни е поръчано. Готвим, чистим, метем, кърпим и наплашваме до смърт бандитите, злодеите и измамниците, които посмеят да се мернат пред вратата на „Ветровала“.“
Историята ни връща назад, в началото на 19 век, и ни оставя едно много готическо, мрачно усещане. „Ветровала“ е място, което събира създания с различни способности. Господарят на дома е господин Морнингсайд, или по-известен като Дявола, който не напуска покоите си освен при много наложителни ситуации, а госпожа Хейлъм се грижи за домакинството. Луиза бързо осъзнава, че нещо дълбоко не е наред в този дом. Птиците, които са навсякъде, й правят бързо впечатление, но те далеч не са най-странното. Едно от момичетата, което работи там, е всъщност въображаемата й приятелка от детството. Но има и още. В този дом хората идват, за да умрат… и това я ужасява искрено. Но бързо осъзнава, че е раздвоена в решението си какво да прави, защото един от посетителите, Лий Бримбъл, й е твърде симпатичен, за да го остави в дома, след като знае какво го очаква.
По стил и усещане „Къщата на фуриите“ на Маделин Ру напомня, от една страна, „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“, а от друга, книгите от младежката поредица на Карлос Руис Сафон – „Мъглата“.
Именно така я намира стара мистериозна жена, която й предлага работа и подслон. Може да започне още веднага като камериерка в пансион „Ветровала“ и въпреки, че предложението звучи малко съмнително, точно в този момент Луиза не може да откаже, защото в противен случай я очаква бесилото. Само че „Ветровала“ се оказва мистериозно място с много тайни, които те първа предстои да бъдат разкрити.
„Не е толкова труден живот, ако човек е като мен. Отхвърлен, дошъл от другаде, за по-смелите в изказа – копеле. Всички ние във „Ветровала“ сме чудати и прокълнати и това у нас се засилва с всеки изминал ден. Единственото изискване, за да работиш тук, е да вършиш старателно работата си и да не се оплакваш. Аз изпълнявам роля на икономка и камериерка. Посрещам гостите ни. Подреждам стаите им. А щом срещнат безвременната си и неминуема кончина, справям се с бъркотията.
Дяволът се грижи за нас, а в отплата вършим каквото ни е поръчано. Готвим, чистим, метем, кърпим и наплашваме до смърт бандитите, злодеите и измамниците, които посмеят да се мернат пред вратата на „Ветровала“.“
Историята ни връща назад, в началото на 19 век, и ни оставя едно много готическо, мрачно усещане. „Ветровала“ е място, което събира създания с различни способности. Господарят на дома е господин Морнингсайд, или по-известен като Дявола, който не напуска покоите си освен при много наложителни ситуации, а госпожа Хейлъм се грижи за домакинството. Луиза бързо осъзнава, че нещо дълбоко не е наред в този дом. Птиците, които са навсякъде, й правят бързо впечатление, но те далеч не са най-странното. Едно от момичетата, което работи там, е всъщност въображаемата й приятелка от детството. Но има и още. В този дом хората идват, за да умрат… и това я ужасява искрено. Но бързо осъзнава, че е раздвоена в решението си какво да прави, защото един от посетителите, Лий Бримбъл, й е твърде симпатичен, за да го остави в дома, след като знае какво го очаква.
По стил и усещане „Къщата на фуриите“ на Маделин Ру напомня, от една страна, „Домът на Мис Перигрин за чудати деца“, а от друга, книгите от младежката поредица на Карлос Руис Сафон – „Мъглата“.