A review by thatcrazybookbitch
Older by Jennifer Hartmann

3.0

Стартира много добре и след 50% започна неотклонно да крачи надолу. Толкова. Много. Патос. Всеки залез, всеки поглед, всяко докосване беше описано с половината прилагателни на света. Всяка емоция беше преекспонирана. Всеки проблем беше преувеличен. Драмата имаше страхотен потенциал, който в голяма част от времето се коренеше в реални морални дилеми. Но вместо Хартмън да се концентрира в мръсната реалност на ситуацията тя реши да изпадне в словоблудства и писателски онанизъм. Крайният резултат? От наистина емоционална и сърцераздирателна, историята се превърна в прозаична, раздута, кичозна и скучна. На моменти имах чувството, че чета словоизлиянията на някоя хормонална тийнеджърка.