Take a photo of a barcode or cover
A review by lilac_and_berries
Речи против Катилина by Amélie Nothomb
1.0
покъртително отвратителна книга, меко казано.
не мога да повярвам, че това е хрумнало на някого, че го е написал, след това някой го е издал, а накрая все пак е преведено на други езици и някой го купува и още по-лошо - чете.
отне ми месеци да завърша книгата и до последно мислех, че ще стане нещо изненадващо, в положителен смисъл. но тя бе от началото до края досадна, ужасна, грозна и безсмислена.
за четвърти път чета Нотомб и се убеждавам, че нейните опити не са нито литература, нито изкуство, нито каквото и да е градивно или приятно четиво, за което си заслужава да отделиш време.
преди години бях чела "Нито Ева, нито Адам", като мъките ми приключиха с въпроса - "е, и какъв беше смисъла от всичко това?". след това беше ред на "Синята брада", която ме остави със смесени чувства, но по-скоро негативни. след това обаче попаднах на "Петрония", чийто анотация ми звучеше като нещо приятно, и действително - книгата беше даже доста приятна.
и сега - този ужас.
идва обаче въпроса - защо продължавам? знаем кой повтаря грешките си до безкрай.
не мога да повярвам, че това е хрумнало на някого, че го е написал, след това някой го е издал, а накрая все пак е преведено на други езици и някой го купува и още по-лошо - чете.
отне ми месеци да завърша книгата и до последно мислех, че ще стане нещо изненадващо, в положителен смисъл. но тя бе от началото до края досадна, ужасна, грозна и безсмислена.
за четвърти път чета Нотомб и се убеждавам, че нейните опити не са нито литература, нито изкуство, нито каквото и да е градивно или приятно четиво, за което си заслужава да отделиш време.
преди години бях чела "Нито Ева, нито Адам", като мъките ми приключиха с въпроса - "е, и какъв беше смисъла от всичко това?". след това беше ред на "Синята брада", която ме остави със смесени чувства, но по-скоро негативни. след това обаче попаднах на "Петрония", чийто анотация ми звучеше като нещо приятно, и действително - книгата беше даже доста приятна.
и сега - този ужас.
идва обаче въпроса - защо продължавам? знаем кой повтаря грешките си до безкрай.