Scan barcode
A review by izumen
Момичето от Дания by Дейвид Еберсхоф, David Ebershoff
С произволни епитети и повърхностни описания Еберсхоф създава декор, на фона на който да се разиграе драматичната и изключителна съдба на Айнар/Лили. И в този декор, така набързо сглобен, прозират досадата и историческата неинформираност на автора, прозира припряност да се стигне до по-вълнуващ момент в сюжета. Книгата е написана като по формула от курс по творческо писане. Редуването на съвремие с ретроспективни глави и многото диалог, който засилва бързината на четене, без да постига автентичност чрез оригинален изказ, отнема гласовете и атмосферата и превръща „Момичето от Дания” в поредната художествена история по истински случай.
И щеше да е добре, ако беше поредната такава история. Но в 300 стр. Еберсхоф повтаря едни и същи посещения при лекари, едни и същи среднощни вълнения и винаги въпроса (по-подходящ за някой готически роман) – ами сега кой от двамата излезе и кой остана вкъщи.
Идеята, че промяната от Айнар в Лили не се случва рязко, а с постепенно изместване на граничната линия, е уместна и би стояла адекватно, ако не бяха сантименталните детски спомени, будещи съчувствие към една очевидна несправедливост. Образът на Грета е единственото, което подхранва интереса и помага прочитът да продължи. Каква е тази жена, която в мъдростта си вижда повече от цял един народ и каква сила таи в себе си, за да подари спасителната свобода на човека, когото обича.
Но тук идва въпросът: за кого е тази книга? Тези, които вярват в свободата и правото на щастие, ограничени единствено от неотменимите морални принципи на общото благо, нямат нужда от убеждаване. Тези, които имат нужда, едва ли ще посегнат към книга, толкова директна и елементарна в подхода си. Невинаги защитаването на правотата и човешките ценности е изразено по добър начин. А литературата, освен амвон, трябва да бъде литература.
И щеше да е добре, ако беше поредната такава история. Но в 300 стр. Еберсхоф повтаря едни и същи посещения при лекари, едни и същи среднощни вълнения и винаги въпроса (по-подходящ за някой готически роман) – ами сега кой от двамата излезе и кой остана вкъщи.
Идеята, че промяната от Айнар в Лили не се случва рязко, а с постепенно изместване на граничната линия, е уместна и би стояла адекватно, ако не бяха сантименталните детски спомени, будещи съчувствие към една очевидна несправедливост. Образът на Грета е единственото, което подхранва интереса и помага прочитът да продължи. Каква е тази жена, която в мъдростта си вижда повече от цял един народ и каква сила таи в себе си, за да подари спасителната свобода на човека, когото обича.
Но тук идва въпросът: за кого е тази книга? Тези, които вярват в свободата и правото на щастие, ограничени единствено от неотменимите морални принципи на общото благо, нямат нужда от убеждаване. Тези, които имат нужда, едва ли ще посегнат към книга, толкова директна и елементарна в подхода си. Невинаги защитаването на правотата и човешките ценности е изразено по добър начин. А литературата, освен амвон, трябва да бъде литература.