Take a photo of a barcode or cover
inaccessible8 's review for:
Мъжете, които мразеха жените
by Стиг Ларшон, Stieg Larsson, Неда Димова-Бренстрьом
Може би, ако не бях видяла колко добър е американският филм, щях да смятам книгата за малко по-добра, но в този случай й постявам 3 звезди.
Чувала съм да сравняват Стиг Ларшон с Дан Браун. Това ми направи впечатление и предвид препоръки от различни хора, реших да видя, кое й е толкова доброто на тази книга.
Оказа се, че в началото изобщо не можех да разбера за какво става въпрос - героите ми бяха непонятни, историята далечна. Друг проблем в началото бяха и журналистическите, икономически и правни термини, които допълнително ме объркваха. И така към 120-130 страница, реших да изтегля филма от 2011. Реших, че визуализирайки героите и пейзажите, ще ми бъде по-лесно да прочета книгата. Спрях филма малко след мястото до където бях стигнала с четивото си. След това продължавах да чета и да гледам, да чета и да гледам. Не съм сигурна, дали ако не бях прибегнала до филма изобщо щях да съм наясно със случващото се до края. За пръв път мога да кажа, че филмът ме впечатли повече от книгата. За съжаление.
Лисбет много се промени от началото до края на книгата. Тя е един впечатляващ и силен персонаж, според мен попаднал в грешната книга. Като цяло не открих смисъла на маскировката и мисията й в края на книгата.
Микаел се опитва да напомня на Робърт Лангдън, но прекалено бегло и недовършено.
Двете истории - аферата Венерстрьом и случаят Хариет Вангер, нямаха нищо общо и според мен биха били по-успешни като две отделни книги.
Вярно, че мистерията не беше лоша. Обичам да подозирам някого (в случая Сесилия), а накрая виновникът да се окаже съвсем различен. Книгата ми напомни със сюжета си на "Изгубеният символ" и "Десет малки негърчета".
Ако някога посегна към следващата от поредицата, то ще е предимно, за да разбера какво се случва с Лисбет.
Чувала съм да сравняват Стиг Ларшон с Дан Браун. Това ми направи впечатление и предвид препоръки от различни хора, реших да видя, кое й е толкова доброто на тази книга.
Оказа се, че в началото изобщо не можех да разбера за какво става въпрос - героите ми бяха непонятни, историята далечна. Друг проблем в началото бяха и журналистическите, икономически и правни термини, които допълнително ме объркваха. И така към 120-130 страница, реших да изтегля филма от 2011. Реших, че визуализирайки героите и пейзажите, ще ми бъде по-лесно да прочета книгата. Спрях филма малко след мястото до където бях стигнала с четивото си. След това продължавах да чета и да гледам, да чета и да гледам. Не съм сигурна, дали ако не бях прибегнала до филма изобщо щях да съм наясно със случващото се до края. За пръв път мога да кажа, че филмът ме впечатли повече от книгата. За съжаление.
Лисбет много се промени от началото до края на книгата. Тя е един впечатляващ и силен персонаж, според мен попаднал в грешната книга. Като цяло не открих смисъла на маскировката и мисията й в края на книгата.
Микаел се опитва да напомня на Робърт Лангдън, но прекалено бегло и недовършено.
Двете истории - аферата Венерстрьом и случаят Хариет Вангер, нямаха нищо общо и според мен биха били по-успешни като две отделни книги.
Вярно, че мистерията не беше лоша. Обичам да подозирам някого (в случая Сесилия), а накрая виновникът да се окаже съвсем различен. Книгата ми напомни със сюжета си на "Изгубеният символ" и "Десет малки негърчета".
Ако някога посегна към следващата от поредицата, то ще е предимно, за да разбера какво се случва с Лисбет.