Take a photo of a barcode or cover
thatcrazybookbitch 's review for:
Gods of Jade and Shadow
by Silvia Moreno-Garcia
DID NOT FINISH
Paused ⏸️ @37%
Не съм правилната аудитория за тази книга явно. Или просто не ѝ е момента. 70% от нея до тук са история на Мексико, архитектурен, културен и моден репортаж и информационна брошура за методите за транспортиране в региона. Тук-там цялото нещо е поръсено с някакво минимално придвижване на сюжета от персонажи, с които така и не успях да се свържа. Може би ако авторката не беше толкова заета с това да ни описва в детайли какво се е случило с град Х от момента на създаването му до текущия в историята и наблегнеше малко повече на вътрешния монолог на героите си, за да ни покаже какво наистина ги вълнува, какво ги мотивира, какви дилеми имат, това нямаше да е така. Но само спекулирам. Диалозите са утилитарни, не усетих живец в тях. Второстепенните герои са безлични. Злодеят е може би единствения, който предизвика някаква емоция.
Исках повече действие, повече магия, повече приключение, напрежение, замах и къвожадност. А получих нещо, което вървеше като задавен двигател - на пресекулки с големи застопорявания на едно място, докато дишаш душлив дим. Идеята е страхотна! За това няма да я оставя DNF. Но в момента определено нямам нерви за още една лекция по Мексиканска история.
Не съм правилната аудитория за тази книга явно. Или просто не ѝ е момента. 70% от нея до тук са история на Мексико, архитектурен, културен и моден репортаж и информационна брошура за методите за транспортиране в региона. Тук-там цялото нещо е поръсено с някакво минимално придвижване на сюжета от персонажи, с които така и не успях да се свържа. Може би ако авторката не беше толкова заета с това да ни описва в детайли какво се е случило с град Х от момента на създаването му до текущия в историята и наблегнеше малко повече на вътрешния монолог на героите си, за да ни покаже какво наистина ги вълнува, какво ги мотивира, какви дилеми имат, това нямаше да е така. Но само спекулирам. Диалозите са утилитарни, не усетих живец в тях. Второстепенните герои са безлични. Злодеят е може би единствения, който предизвика някаква емоция.
Исках повече действие, повече магия, повече приключение, напрежение, замах и къвожадност. А получих нещо, което вървеше като задавен двигател - на пресекулки с големи застопорявания на едно място, докато дишаш душлив дим. Идеята е страхотна! За това няма да я оставя DNF. Но в момента определено нямам нерви за още една лекция по Мексиканска история.