Scan barcode
A review by kristiamihaylov
Унищожение by Мишел Уелбек, Michel Houellebecq
4.0
Най-последният роман на Уелбек проследява две сюжетни линии: най-личните моменти на едно семейство, които макар и да изглеждат съвсем битови, всъщност биват събирателни за всичко, с което човек се сблъсква, през рамката на човек и общността, в която той членува, и тяхното неизменно взаимодействие, и тази за политическата действителност, на която никак не й липсва напрежение и събитийност.
Историята се случва през 2027 година, президентските избори наближават, като сегашният такъв планува да се кандидатира на следващия мандат, докато използва най-подходящия негов ''заместник'' за тези 5 години, в които той не е на пост. Името му не е засегнато, но се подразбира, че Уелбек пише за Макрон, тъй като имената на другите действителни лица в политиката на Франция са споменати - Пол Резон (в книгата чиновник към министерството на икономиката) и Бруно Жюж (министър на икономиката и финансите). Идеите, които романът разгръща, засягат прехода от демократичното към тенденциозния десен популизъм, все по-присъщ на Европа. Друг аспект на действителността, в която всички се срещат - политиката, е застаряващото население на ЕС и неговото все по-често обезценяване, симптом на европейския нихилизъм. Именно и заглавието припомня за унищожението - на генерационните ценности, на отношенията между тях, на Франция.
Смъртта, която окупира цялостната обстановка на романа и придава абсурдисткия му тон, отнема и един от най-ближните на протагониста - първо възрастния му баща, а след това и самия него. Рефлексиите върху нея са есенциална част от творчеството на Уелбек, но колкото и тягостни да бъдат те: ''Последното действие е кърваво, колкото и да е хубава комедията в останалата си част: накрая хвърлят земя върху главата ти и се свършва завинаги.'’; мотивът за любовта е най-водещ: ''Беше наистина за предпочитане един толкова дълъг и стръмен път да бъде изминат заедно от двама души.'’ Любовта заличава всичкия срам, слабост и страдание, с които сякаш всеки човек, лишен от илюзии, приютява в себе си. Романът на Уелбек е за индивива, който се сблъсква с кризите на епохата и дома му (и този, който споделя със семейството, и този, който принадлежи само и единствено на него - съзнателния), но това, което изправя всичко в ред и е способно да изцерява, да обрисува с оптимизъм катаклизмите на унищожението, е Любовта.
Историята се случва през 2027 година, президентските избори наближават, като сегашният такъв планува да се кандидатира на следващия мандат, докато използва най-подходящия негов ''заместник'' за тези 5 години, в които той не е на пост. Името му не е засегнато, но се подразбира, че Уелбек пише за Макрон, тъй като имената на другите действителни лица в политиката на Франция са споменати - Пол Резон (в книгата чиновник към министерството на икономиката) и Бруно Жюж (министър на икономиката и финансите). Идеите, които романът разгръща, засягат прехода от демократичното към тенденциозния десен популизъм, все по-присъщ на Европа. Друг аспект на действителността, в която всички се срещат - политиката, е застаряващото население на ЕС и неговото все по-често обезценяване, симптом на европейския нихилизъм. Именно и заглавието припомня за унищожението - на генерационните ценности, на отношенията между тях, на Франция.
Смъртта, която окупира цялостната обстановка на романа и придава абсурдисткия му тон, отнема и един от най-ближните на протагониста - първо възрастния му баща, а след това и самия него. Рефлексиите върху нея са есенциална част от творчеството на Уелбек, но колкото и тягостни да бъдат те: ''Последното действие е кърваво, колкото и да е хубава комедията в останалата си част: накрая хвърлят земя върху главата ти и се свършва завинаги.'’; мотивът за любовта е най-водещ: ''Беше наистина за предпочитане един толкова дълъг и стръмен път да бъде изминат заедно от двама души.'’ Любовта заличава всичкия срам, слабост и страдание, с които сякаш всеки човек, лишен от илюзии, приютява в себе си. Романът на Уелбек е за индивива, който се сблъсква с кризите на епохата и дома му (и този, който споделя със семейството, и този, който принадлежи само и единствено на него - съзнателния), но това, което изправя всичко в ред и е способно да изцерява, да обрисува с оптимизъм катаклизмите на унищожението, е Любовта.