Scan barcode
A review by kristiamihaylov
世界尽头与冷酷仙境 by Haruki Murakami
5.0
Всяка среща с Мураками е вълнуваща, а „Страна на чудесата за непукисти и краят на света” успява да докаже, че именно той е Демиурга на магическия реализъм. Пространствената панорамност на произведението се изобразява не само чрез безупречността на композицията, но и тази на стилистиката. В творбата си Мураками разказва две истории, които макар и автономни, постепенно се разводняват една в друга, за да проследят квинтесенцията на човек - неговото съзнание.
Наративът разказва история за мъж, който (привидно) неизвестно попада в пространство, характеризиращо се с подчертана тайнственост. Обитавано от хора, които са лишени от духа си, то изразява монотонност и кара читателя да резолира към теориите на Юнг за сянката, която е неделима част от нас. След като бива принуден да се раздели с духа си както всички останали, той е избран да разчита стари мечти, които се крият в черепи на еднорози. Другата сюжетна линия на романа пренася в Токио и описва живота на един калкутех, който преработва изключително важни данни в мозъка си. Тези негови гениални умения довеждат до срещата му с учен, който ще промени целия му живот. Засегнат е и вечният сблъсък между човешката свобода и до къде тя се разпростира в свят на контрол и рестрикции, което пък насочва към интересен паралел с Оруеловия роман.
Впечатляващо е взаимодействието на действителността и вътрешния свят на човек, материално-практическата дейност и идеалната. Когато говорим за тези две различни полета, които не съвпадат механично, все пак не можем да отречем тяхната взаимна зависимост. В романите на Мураками тя е представена като още по-лесно видима и прозираща, тук пространствата се пораждат и превръщат едно в друго. Хаотичната действителност на романа наистина е в унисон с това, което героите приживяват. Оттук идват и постмодернистичните мотиви на романа, които са находчиво и хармонично обвързани с останалите научнофантастични елементи.
Това, което обожавам в Мураками, e умението му да побира толкова много ''живот'', обогатен със символика и препратки от все различни сфери в сюжет, на който не му липсва увлекателност и динамичност. Затова ако искате да попаднете в заешката дупка на семиотиката, eволюцията, технологията, феноменологията, хиперреалността с нотка от музикалното творчество на Боб Дилън в компанията на Тургенев, Флобер и Стендал, то тази книга е за вас.
Наративът разказва история за мъж, който (привидно) неизвестно попада в пространство, характеризиращо се с подчертана тайнственост. Обитавано от хора, които са лишени от духа си, то изразява монотонност и кара читателя да резолира към теориите на Юнг за сянката, която е неделима част от нас. След като бива принуден да се раздели с духа си както всички останали, той е избран да разчита стари мечти, които се крият в черепи на еднорози. Другата сюжетна линия на романа пренася в Токио и описва живота на един калкутех, който преработва изключително важни данни в мозъка си. Тези негови гениални умения довеждат до срещата му с учен, който ще промени целия му живот. Засегнат е и вечният сблъсък между човешката свобода и до къде тя се разпростира в свят на контрол и рестрикции, което пък насочва към интересен паралел с Оруеловия роман.
Впечатляващо е взаимодействието на действителността и вътрешния свят на човек, материално-практическата дейност и идеалната. Когато говорим за тези две различни полета, които не съвпадат механично, все пак не можем да отречем тяхната взаимна зависимост. В романите на Мураками тя е представена като още по-лесно видима и прозираща, тук пространствата се пораждат и превръщат едно в друго. Хаотичната действителност на романа наистина е в унисон с това, което героите приживяват. Оттук идват и постмодернистичните мотиви на романа, които са находчиво и хармонично обвързани с останалите научнофантастични елементи.
Това, което обожавам в Мураками, e умението му да побира толкова много ''живот'', обогатен със символика и препратки от все различни сфери в сюжет, на който не му липсва увлекателност и динамичност. Затова ако искате да попаднете в заешката дупка на семиотиката, eволюцията, технологията, феноменологията, хиперреалността с нотка от музикалното творчество на Боб Дилън в компанията на Тургенев, Флобер и Стендал, то тази книга е за вас.