Scan barcode
A review by mary_yankulova
Смола by Ane Riel
5.0
252 страници чист, пълзящ (както е написала Веси), психологиски ужас! Точно както бръшляна се увива около сградите, така и мен ме побиваха тръпки, докато четях романа.
Въпреки че анотацията много добре дава идея какво ни очаква на страниците на книгата се оказах абсолютно неподготвена.
“Смола” определено не е книга, която мога да препоръчам на всеки, но определено е майсторски написан роман, който слагам в топ любими за 2022г. Ане Рил пише уникално щ и начина, по който изгражда образите е нечовешки добър. Това, че е избрала да представи историята през погледа на малката Лив ми повлия изключително силно. Ако трябва да обобщя в едно изречение какво си взех от книгата - човешката психика е много крехка. Психологическата травма в ранно детство, която не отработена с психолог оставя необратими щети и води до психични заболявания.
Семейството на Лив живее изключително изолирано насред гората на един полустров, далеч от най-близкото населено място. Още с първото изречение Ане Рил ни вкарва в епицентъра на ужаса - “Беше тъмно в бялата стая, когато баща ми уби баба ми. Аз бях там.” Това се случва сутринта преди Коледа…
Авторката ни запознава с детството на бащата на Лив - Йенс Хордер и какво води до зловещата трансформация, която настъпва у него в следствие на загуба в детството и един кошмарен инцидент на по-късен етап. Ако трябва да бъда честна не можах да го намразя изцяло. Запознавайки се с историята му ми стана някак тъжно, макар и да предчувствах какво ни чака.
Засяга се и темата деца родители и по-скоро нюанса на отношенията властна майка и син. Авторката изключително умело представя гледните точки на всеки един от героите си. Успях изцяло да се потопя във вътрешния им свят. Малката Лив - толкова ми беше мъчно за това момиченце. Буквално на физическо ниво усещах какво преживява.
УНИКАЛНА книга!
Въпреки че анотацията много добре дава идея какво ни очаква на страниците на книгата се оказах абсолютно неподготвена.
“Смола” определено не е книга, която мога да препоръчам на всеки, но определено е майсторски написан роман, който слагам в топ любими за 2022г. Ане Рил пише уникално щ и начина, по който изгражда образите е нечовешки добър. Това, че е избрала да представи историята през погледа на малката Лив ми повлия изключително силно. Ако трябва да обобщя в едно изречение какво си взех от книгата - човешката психика е много крехка. Психологическата травма в ранно детство, която не отработена с психолог оставя необратими щети и води до психични заболявания.
Семейството на Лив живее изключително изолирано насред гората на един полустров, далеч от най-близкото населено място. Още с първото изречение Ане Рил ни вкарва в епицентъра на ужаса - “Беше тъмно в бялата стая, когато баща ми уби баба ми. Аз бях там.” Това се случва сутринта преди Коледа…
Авторката ни запознава с детството на бащата на Лив - Йенс Хордер и какво води до зловещата трансформация, която настъпва у него в следствие на загуба в детството и един кошмарен инцидент на по-късен етап. Ако трябва да бъда честна не можах да го намразя изцяло. Запознавайки се с историята му ми стана някак тъжно, макар и да предчувствах какво ни чака.
Засяга се и темата деца родители и по-скоро нюанса на отношенията властна майка и син. Авторката изключително умело представя гледните точки на всеки един от героите си. Успях изцяло да се потопя във вътрешния им свят. Малката Лив - толкова ми беше мъчно за това момиченце. Буквално на физическо ниво усещах какво преживява.
УНИКАЛНА книга!