lady_moon 's review for:

Завинаги твой, Винсент by Vincent van Gogh

4.75

emotional reflective sad

---

"В себе си усещам сили, които трябва да доразвия, огън, който не бива да гася, а да разпалвам, макар и да не зная на какъв край ще ме изведе - не бих се учудил, ако този край бъде печален."

Така... купих си тази книга още когато излезе за пръв път, през далечната 2021 г. В момента е с изчерпан тираж - поне твърдата корица. Има само меки сега. Правила съм опит и преди да я започна, но... не успях. Винсент ван Гог е една от онези исторически фигури, които винаги ме разчувстват, ако мисля за тях твърде дълго. Излишно е да казвам, че много пъти плаках, докато четях писмата му.

Смятам, че е отделено голямо внимание за подготовката на това издание. Има много моменти, които те трогват. И все пак, това са само избрани писма. Потърсих пълната версия на някои от тях онлайн и смятам, че са отрязани интересни неща, които е трябвало да бъдат запазени тук.

Освен всичко друго, много исках да прочета и писмата на Тео. От тях са запазени много малко, едва трийсетина. Дори и с оскъдните редове, които имаме от него, любовта му към Винсент е толкова очевдна. Двамата братя си разменят писма близо 15 години. В книгата ясно се вижда, че Винсент му праща по три или дори четири писма месечно. Той често споменава, че тяхната кореспонденция понякога е единственото нещо, което го държи да не рухне. 

По-рядко се обръща внимание на този факт, но всеки който е запознат, знае6: без Тео нямаше да имаме Винсент. И още по-рядко се обръща внимание на фактът, че нямаше да имаме Винсент и Тео без Йохана - съпругата на Тео. Тя популязира произведенията на Винсент, прави изложби, които сама финансира и събира и редактира кореспонденцията им, за да може да бъде публикувана по-късно. Нейното стратегическо мислене, ум и търпение успяват да накарат цял свят да види делото на Винсент. Щеше ми се някой от нейните писма, които тя самата е писала на Винсент да бяха включени в изданието, като те са също толкова интересни и проницателни.

Писмата на Винсент показват голяма доза саморефлексия, освен всичко друго. Особено поразяващо е, че когато е на 30 в едно писмо пише, че ако трябва да разсъждава трезво, тялото му няма да издържи повече от шест до десет години... той умира на 37. В друго писмо пише, че един ден ще дойде момент, в който хората ще видят, че картини му струват "повече от цената на бoите, вложени в тях"... Като в други пък заявава, че знае, че работата му никога няма да бъде призната. Винсент си остава противоречива личност като в писмата си, така и в смъртта си.

"Но когато в теб има чувства, всекидневието не ти стига и почваш да търсиш искрено приятелство и доверие. И тъкмо защото здравето ми се влошава и забелязвам, че силиme ми отпадат и не мога вече да издържам, чувствам нужда да бъда заедно с теб, на спокойствие и да те видя пак."