Scan barcode
A review by katrinpkirilova
Сняг by София Попйорданова, Джон Банвил, John Banville
2.0
Прекалено банална ми беше тази книга, просто не остави място за каквито и да било изненади, на които някак се надявах, да. Някои неща усещах като насила втъканати в историята, за да може да пасне напълно в жанровата форма. На места вътрешният монолог на инспектор Страфорд беше направо умопомрачителен.
"Най-силният му стимул беше любознателността, най-простичкото желание да бъдеш просветен, да бъдеш допуснат до онова знание, което е скрито за останалите. На него всичко му приличаше на шифър. Животът беше земна мистерия и ключовете за нейното разгдаване са пръснати навсякъде, скрити или - далеч по-вънуващо - скрити, ала на показ, така че всички да ги виждат, но само той да ги разпознае.
Според него и най-обикновеният оредмет можеше ненадейно да блесне пред погледа ти с ново значение, да запулсира внезапно преосмислен. Да, ключове към загадките ивинаги има и той е техен откривател." - И въпреки това, почти от самото начало читателят знае кой е убиецът, а инспектор Страфорд - не.
"Най-силният му стимул беше любознателността, най-простичкото желание да бъдеш просветен, да бъдеш допуснат до онова знание, което е скрито за останалите. На него всичко му приличаше на шифър. Животът беше земна мистерия и ключовете за нейното разгдаване са пръснати навсякъде, скрити или - далеч по-вънуващо - скрити, ала на показ, така че всички да ги виждат, но само той да ги разпознае.
Според него и най-обикновеният оредмет можеше ненадейно да блесне пред погледа ти с ново значение, да запулсира внезапно преосмислен. Да, ключове към загадките ивинаги има и той е техен откривател." - И въпреки това, почти от самото начало читателят знае кой е убиецът, а инспектор Страфорд - не.