Scan barcode
A review by rallyk
Плашилото и армията на крадците by Matthew Reilly
5.0
https://bloodyrosered.wordpress.com/2018/08/10/plashilotoiarmiqtanakradcite/
Изобщо не се изненадвам, че са се обърнали към Райли да започне работа по сценарии за приключенията на Шейн Скофийлд, макар и моето сърце да владее Джак Уест. Но… Плашилото все пак е от емблематичните герои и е идеален за големият екран, защото къде другаде се леят куршуми като дъжд, а извинете и в книгите на Матю също е така.
Верен на себе си той поддържа висока скорост от началото до края на книгата, като без да се двоуми премахва герои, запознава ни с нови и направо при него си е малко руска рулетка да заобичаш някой от екипа на Скофийлд.
Започнах книгата с известна тревога, защото все пак в „Плашилото“, авторът обезглави любовта на животът му (буквално) и Шейн Скофийлд изобщо не беше на добро място във финалът на книгата, ако не беше Майка (long story -short това е позивна) можеше дори и да е похапнал малко олово.
Всъщност много от вас могат да намират вече за клиширано един боец или супер герой да се наема със спасяването на света, но пък Матю Райли пише толкова увлекателно по темата, че изобщо не се сещам за клишето като такова.
Дори сега след като с лека ръка е нанесъл най-жестокият удар на един от най-обичаните негови герои, той не спира да отнема по нещо. След загубата на Либи, Плашилото дълго време е бил далеч от служба, после е използван за консултант и преподавател и накрая го правят част от изследователски екип някъде в ледената прегръдка на Арктика. Имайки предвид колко деен и награждаван боец е Плашилото за него такова назначение си е направо мъчение, което той обаче понася без да каже ѝ дума. Отделен бонус е, че за главата му има обявена награда от Франция.
И макар да се занимава с тестване на нови изобретения, които биха спомогнали на морската пехота, Скофийлд въпреки всичко отново успява да се озове по средата на битка от която зависят милиони животи. Но този път той е лишен от най-доверените си хора и може да разчита само на Майка, двама нестабилни морски пехотинци и шепа цивилни, които никога в животът си не са влизали в битка, също така и Бърти, малкият, сладък Бърти, който всички вие ще обикнете от сърце и душа, но дали ще е задълго, това аз няма да ви кажа.
Верен на себе си Матю Райли ще ни прекара през ледените води на Арктика, ще ни срещне с побеснели зверове, безскруполни типове и бойци, ще изпепели всичко по пътят си и ще изсипе дъжд от куршуми и всичко това ще направи с такава скорост, че да не даде шанс на читателят да си поеме дъх.
Макар и това за момента да е последната книга от серията мисии на Плашилото все пак има вратичка за продължение, което аз лично много се надявам да се появи, защото Капитан Скофийлд заслужава определено още мисии с които за пореден път да спаси света.
Изобщо не се изненадвам, че са се обърнали към Райли да започне работа по сценарии за приключенията на Шейн Скофийлд, макар и моето сърце да владее Джак Уест. Но… Плашилото все пак е от емблематичните герои и е идеален за големият екран, защото къде другаде се леят куршуми като дъжд, а извинете и в книгите на Матю също е така.
Верен на себе си той поддържа висока скорост от началото до края на книгата, като без да се двоуми премахва герои, запознава ни с нови и направо при него си е малко руска рулетка да заобичаш някой от екипа на Скофийлд.
Започнах книгата с известна тревога, защото все пак в „Плашилото“, авторът обезглави любовта на животът му (буквално) и Шейн Скофийлд изобщо не беше на добро място във финалът на книгата, ако не беше Майка (long story -short това е позивна) можеше дори и да е похапнал малко олово.
Всъщност много от вас могат да намират вече за клиширано един боец или супер герой да се наема със спасяването на света, но пък Матю Райли пише толкова увлекателно по темата, че изобщо не се сещам за клишето като такова.
Дори сега след като с лека ръка е нанесъл най-жестокият удар на един от най-обичаните негови герои, той не спира да отнема по нещо. След загубата на Либи, Плашилото дълго време е бил далеч от служба, после е използван за консултант и преподавател и накрая го правят част от изследователски екип някъде в ледената прегръдка на Арктика. Имайки предвид колко деен и награждаван боец е Плашилото за него такова назначение си е направо мъчение, което той обаче понася без да каже ѝ дума. Отделен бонус е, че за главата му има обявена награда от Франция.
И макар да се занимава с тестване на нови изобретения, които биха спомогнали на морската пехота, Скофийлд въпреки всичко отново успява да се озове по средата на битка от която зависят милиони животи. Но този път той е лишен от най-доверените си хора и може да разчита само на Майка, двама нестабилни морски пехотинци и шепа цивилни, които никога в животът си не са влизали в битка, също така и Бърти, малкият, сладък Бърти, който всички вие ще обикнете от сърце и душа, но дали ще е задълго, това аз няма да ви кажа.
Верен на себе си Матю Райли ще ни прекара през ледените води на Арктика, ще ни срещне с побеснели зверове, безскруполни типове и бойци, ще изпепели всичко по пътят си и ще изсипе дъжд от куршуми и всичко това ще направи с такава скорост, че да не даде шанс на читателят да си поеме дъх.
Макар и това за момента да е последната книга от серията мисии на Плашилото все пак има вратичка за продължение, което аз лично много се надявам да се появи, защото Капитан Скофийлд заслужава определено още мисии с които за пореден път да спаси света.