A review by bssmmle
Република на въображението by Азар Нафизи, Azar Nafisi

5.0

Вдъхновяваща книга за всеки читател, писател, преподавател по литература и не само. Обяснение в любов на литературата чрез езика на литературата, с всичките и препратки към различни произведения, и сходство и съперничество между големите имена на американската литература, като личности и теми на произведенията им. Авторката на книгата, като пластове на ястие, представя като "храна за размисъл" на читателя си въпроси, и бяга от готовите формулировки, звучащи академично и начетено. В книгата, авторката задава много въпроси към читателя, и го оставя сам да отговаря. Доста дълго след привършване на книгата, въпросите остават в съзнанието (читателят може да поиска и да препрочете вече прочетени книги, за които тя говори). Пластовете на изследването на авторката са много и разнообразни: за значението на написаното слово за писателя и личните му демони; за значението за читателите му, било то противници или почитатели; за значението му за неговите сънародници, които задължително го учат в училище; както и за натурализираните американци, които го учат в университета, по избор; за въпроса, доколко творбата и идеите на писателя са типично американски или глобални; за значението на писателя и творбата му за народи много далеч от американските културни порядки. На кое е по-точно огледало американската литература за която се говори в книгата? Дори да не си американец, ако си чел историите на Марк Твен за Том Сойер и Хъкълбери Фин като дете, знаеш за какво говори авторката. Дали или по-скоро Нали има смисъл съкровените мисли на "номадите" по душа да се изричат на глас и в романи на автори отвъд Океана, в страна, създадена точно от такива номади преди векове?

Мен лично като писател, търсещ вдъхновение, и като страстен читател, следният цитат ме впечатли дълбоко. На последната страница от книгата, авторката цитира друга писателка Едуидж Дантикат: "Твори опасно, за хора, които четат опасно...и знай, че независимо колко обикновено може да звучат думите ти, някой ден, някъде, някой може да рискува живота си, за да ги прочете".

След тази книга съм вдъхновена да прочета няколко американски класици, за част от които не бях дори чувала.
- Синклер Луис "Бабит";
- Карсън Маккълърс "Сарцето е самотен ловец";
- Фонкнър "Светлина през август";
- Джеймс Болдуин "От планината възвестявай!"
- Джийн Рис "Безкрайното Саргасово море";

Тази книга твърдо определи следвата, трета под ред книга от списъка ми за тази седмица, посветена на най-великите автори, писали някога.