A review by forever_amber
Moral Man and Immoral Society: Study in Ethics and Politics by Reinhold Niebuhr

4.0

Много интересна книга и първата, която чета на Райнхолд Нибур (но имам още). Разглежда етичните ориентировки на индивида (и липсата му на въображение), обществото, класите (привилегированите и пролетариата) и религията като морален референт (да речем). Съпоставя рационализма и идеализма и прави доста интересни ремарки. Например че етичното в религията води до опасна социална дезинтересираност и че всъщност нейният идеал изобщо не е свързан по същество със социалната справедливост. Или пък че на интелектуалците им е необходимо известно лицемерие, с помощта на което егоистичните ценности на привилегированата и управляваща класа да се универсализират. Също така отбелязва, че икономическата класа се конкурира с държавата за лоялността на своите членове (в Средновековието тази роля си е присвоила Църквата). Говори и за разделението на пролетариата на тотално декласирани и безимотни и на „еволюционен“ или „парламентарен социализъм“, от което произтичат някои разлики в поведението и възможностите на тази класа за осъществяване на социална справедливост. Но най-хубавото е, че в типично протестанстки дух ни казва, че просто трябва да се примирим със съществуването на дуализъм в морала и толкова.

Ето една статия от него в „Християство и култура“: http://www.hkultura.com/autors/detailed/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B4%20%D0%9D%D0%B8%D0%B1%D1%83%D1%80_580.html

И някои интересни и впечатляващи цитати:

One of the greatest tragedies of the human spirit is its inability to conform its collective life to its individual ideals.

Individual limitations have a cumulative effect in human societies.

In man the impulses of self-preservation are transmuted very easily into desires for aggrandizement.

The larger the group, less subject to internal moral restraints. The larger the group, the more difficult to achieve a common mind and purpose and the more inevitably will it be unified by a momentary impulses and immediate and unreflective purposes.

Paradox of patriotism - it transmutes individual unselfishness into national egoism.

Each action revolves a certain competition between values, in which one vale must be subordinated to another.

There can never be perfect mutuality of interest between individuals who [perform different functions in society.

Individuals are never as immoral as the social situations in which they are involved and which they symbolize.