A review by longanlon
Възможност за остров by Галина Меламед, Michel Houellebecq

2.0

Честно казано, нямах никакъв интерес към конкретната книга (а и прочетеното в нея не успя да предизвика у мен дори рудиментарен такъв), просто исках да се запозная с тъй модерния напоследък Мишел Уелбек и да видя какво толкова му харесват. Доста бързо си отговорих на този въпрос.

Не знам защо, но съществена част от днешната "култура" (де си, Буковски?) не само е свързана с, а направо в голямата си част представлява парадиране с пошлост, вулгарност и картинно описание на низки човешки страсти във всякакъв вид. Не, че обилното поръсване на един текст с "ебане", "кур" и "сперма" ме шокира по някакъв начин - просто се чудя какво му е "изкуството" и "културата" на това, доколкото то много повече ми прилича на детския възторг от неприличният език, който отминава след някоя и друга година.

Така или иначе, използвайки тоя омазан със сперма "похват", за да бъде възприет и признат от европейския културен елит като един от тях, Уелбек вече може спокойно да пише за очевидни за всеки обикновен човек но незнайно защо заклеймени като "противоречиви" процеси и идеи в обществото ни (радикалния ислямизъм, либерастията, провала на мултикултурния модел и т.н.), на които и книгите му дължат популярността си.

А книгата нямаше никакъв особен смисъл или действие, да не си помислите че е нужно да я четете.