Take a photo of a barcode or cover
viks_ 's review for:
One Small Thing
by Erin Watt
Закупих „Едно малко нещо“ през пролетта на миналата година. Нейният ред за прочит най-сетне настъпи.
Стилът на писане на Ерин Уот е плавен, а действието се развива динамично. Споменавам това, защото под псевдонима на авторката творят две жени. Те са като едно цяло и очевидно се разбират чудесно. Историите им звучат свързано, логично и трудно ще познаете, кога пише едната и кога – другата.
За пръв път давам толкова ниска оценка на творчеството на Ерин Уот и се надявам да разберете защо. Сюжет, персонажи, история – всички изброени неща, които присъстват в „Едно малко нещо“, меко казано ме разочароваха. И сега е време да извадя един меч и да разсека книгата на две. (Да, наистина имам меч вкъщи!)
Започвам с главната ни героиня Елизабет Джоунс. Тя е преживяла трагедията да изгуби близък човек. В случая – по-голямата си сестра Рейчъл. Всеки скърби различно, но Бет се чувства притисната от родителите си и всичките им правила и ограничения, затова отива на купони и се опитва да се „забавлява“. Не разбирам как би ми помогнал алкохолът, ако се озова в подобна ситуация? Или сваля момче? Затова и не мога да оправдая поведението на Лизи. Напротив – много ѝ се ядосвах през цялото време. Сгрешила си, случва се на всеки, но поне не повтаряй грешките си. Един от ценните уроци в книгата е, че човек трябва да има психика. Да се бори срещу всички, защото понякога един глас е от съществено значение.
Винаги съм била горда, че притежавам висок морален кодекс и поради тази причина, смятам че за приятно прекарано време, може напълно да се изключат алкохол, наркотици и неприлично държание. За съжаление на Бет ѝ отне прекалено много време, докато го осъзнае.
Гласът на разума в „Едно малко нещо“ бе главният мъжки персонаж Чарли Донъли (Чейс). Това много ми хареса, защото обикновено момичетата сме по-умерени. Чейс я съветва да промени начина си на мислене, да прояви характер и придаде на живота си нова посока. Разбира се, най-трудно за приемане ми беше, че именно той е причината за смъртта на Рейчъл. Въпреки че е бил неволен инцидент, не спирах да се чудя как Елизабет не изпитва капчица неприязън към него и дори бих казала, че непрекъснато го преследваше и търсеше вниманието му. Ерин Уот, ама вие какво?! Откъде ви хрумна това?!
Хареса ми израстването на Чейс, след като е излежал присъдата си от три години в изправителен център. От момче, изявяващо се като плейбой, нехаен за мнението на родителите му, се превръща в зрял мъж, който разбира, че е по-ценно да имаш любовта на едно единствено момиче. Очарована съм от идеята му, че ни е необходимо по едно малко нещо на ден. Да се фокусираме върху късче радост, вместо върху основната тъжна картина. Точно от тази философия имах нужда, за да преживея напрегнатите дни.
Постоянството на Елизабет в чувствата ѝ е от малкото ми любими нейни черти. Бори се за връзката им, въпреки обстоятелствата, които ги разделяха. Тя никога не се отказа от любовта им. Подобно качество е достойно за уважение.
Следващата поука от книгата е отношението към животните. И двамата ни герои ги обичат, защото те не ни съдят. От тях получаваме единствено безусловна любов.
Засегнат е и проблемът богат-беден, който присъства във всичките романи на Ерин Уот. Като всяка гимназия и тук по-заможните ученици се мислят за съвършени.
„Да, имат много повече пари, но не парите правят човека ценен.“
Парите осигуряват по-добро образование и медицински грижи, но наистина ли човек с повече средства е по-добър от друг, който не разполага със същия капитал?
„Научи хората как да се държат с теб.“
Нека се замислим над този цитат.
Бих искала да спомена и родителите на Бет. Ще си позволя да ги нарека неадекватни. Забраняват ѝ да излиза, да използва телефона си и дори преместват вратата на стаята ѝ. В желанието им да я предпазят и миналото да не се повтори, всъщност ѝ вредят.
Следващи на прицел на острието на моят меч са Джеф и Скарлет. Божее, как ми се иска да ги набия и двамата. Нямате представа колко. Джеф е най-ужасното момче, което може да познава едно момиче. Манията му за контрол и реакциите му на агресия при отказ да се изпълнява волята му, са жестоки. Той опита да нарани физически Елизабет и подобна проява на насилие, не смятам че заслужава прошка. За щастие тя се измъкна невредима и отново бях в състояние да дишам. Скарлет е не по-малко лоша от него. Очевидно е изпитвала чувства към гаджето на Рейчъл от години и само е чакала възможност да бъде с него. Не мога да повярвам каква предателка се оказа и какви грозни думи използва по адрес на приятелката си. По-добре сам, отколкото в лоша компания.
Пристъпвам към най-значимият урок в книгата. Прошката. „Едно малко нещо“ ни учи да бъдем по-милостиви, да се поставяме на мястото на другите по-често и да прощаваме за неволните грешки, за да продължим живота си.
Стилът на писане на Ерин Уот е плавен, а действието се развива динамично. Споменавам това, защото под псевдонима на авторката творят две жени. Те са като едно цяло и очевидно се разбират чудесно. Историите им звучат свързано, логично и трудно ще познаете, кога пише едната и кога – другата.
За пръв път давам толкова ниска оценка на творчеството на Ерин Уот и се надявам да разберете защо. Сюжет, персонажи, история – всички изброени неща, които присъстват в „Едно малко нещо“, меко казано ме разочароваха. И сега е време да извадя един меч и да разсека книгата на две. (Да, наистина имам меч вкъщи!)
Започвам с главната ни героиня Елизабет Джоунс. Тя е преживяла трагедията да изгуби близък човек. В случая – по-голямата си сестра Рейчъл. Всеки скърби различно, но Бет се чувства притисната от родителите си и всичките им правила и ограничения, затова отива на купони и се опитва да се „забавлява“. Не разбирам как би ми помогнал алкохолът, ако се озова в подобна ситуация? Или сваля момче? Затова и не мога да оправдая поведението на Лизи. Напротив – много ѝ се ядосвах през цялото време. Сгрешила си, случва се на всеки, но поне не повтаряй грешките си. Един от ценните уроци в книгата е, че човек трябва да има психика. Да се бори срещу всички, защото понякога един глас е от съществено значение.
Винаги съм била горда, че притежавам висок морален кодекс и поради тази причина, смятам че за приятно прекарано време, може напълно да се изключат алкохол, наркотици и неприлично държание. За съжаление на Бет ѝ отне прекалено много време, докато го осъзнае.
Гласът на разума в „Едно малко нещо“ бе главният мъжки персонаж Чарли Донъли (Чейс). Това много ми хареса, защото обикновено момичетата сме по-умерени. Чейс я съветва да промени начина си на мислене, да прояви характер и придаде на живота си нова посока. Разбира се, най-трудно за приемане ми беше, че именно той е причината за смъртта на Рейчъл. Въпреки че е бил неволен инцидент, не спирах да се чудя как Елизабет не изпитва капчица неприязън към него и дори бих казала, че непрекъснато го преследваше и търсеше вниманието му. Ерин Уот, ама вие какво?! Откъде ви хрумна това?!
Хареса ми израстването на Чейс, след като е излежал присъдата си от три години в изправителен център. От момче, изявяващо се като плейбой, нехаен за мнението на родителите му, се превръща в зрял мъж, който разбира, че е по-ценно да имаш любовта на едно единствено момиче. Очарована съм от идеята му, че ни е необходимо по едно малко нещо на ден. Да се фокусираме върху късче радост, вместо върху основната тъжна картина. Точно от тази философия имах нужда, за да преживея напрегнатите дни.
Постоянството на Елизабет в чувствата ѝ е от малкото ми любими нейни черти. Бори се за връзката им, въпреки обстоятелствата, които ги разделяха. Тя никога не се отказа от любовта им. Подобно качество е достойно за уважение.
Следващата поука от книгата е отношението към животните. И двамата ни герои ги обичат, защото те не ни съдят. От тях получаваме единствено безусловна любов.
Засегнат е и проблемът богат-беден, който присъства във всичките романи на Ерин Уот. Като всяка гимназия и тук по-заможните ученици се мислят за съвършени.
„Да, имат много повече пари, но не парите правят човека ценен.“
Парите осигуряват по-добро образование и медицински грижи, но наистина ли човек с повече средства е по-добър от друг, който не разполага със същия капитал?
„Научи хората как да се държат с теб.“
Нека се замислим над този цитат.
Бих искала да спомена и родителите на Бет. Ще си позволя да ги нарека неадекватни. Забраняват ѝ да излиза, да използва телефона си и дори преместват вратата на стаята ѝ. В желанието им да я предпазят и миналото да не се повтори, всъщност ѝ вредят.
Следващи на прицел на острието на моят меч са Джеф и Скарлет. Божее, как ми се иска да ги набия и двамата. Нямате представа колко. Джеф е най-ужасното момче, което може да познава едно момиче. Манията му за контрол и реакциите му на агресия при отказ да се изпълнява волята му, са жестоки. Той опита да нарани физически Елизабет и подобна проява на насилие, не смятам че заслужава прошка. За щастие тя се измъкна невредима и отново бях в състояние да дишам. Скарлет е не по-малко лоша от него. Очевидно е изпитвала чувства към гаджето на Рейчъл от години и само е чакала възможност да бъде с него. Не мога да повярвам каква предателка се оказа и какви грозни думи използва по адрес на приятелката си. По-добре сам, отколкото в лоша компания.
Пристъпвам към най-значимият урок в книгата. Прошката. „Едно малко нещо“ ни учи да бъдем по-милостиви, да се поставяме на мястото на другите по-често и да прощаваме за неволните грешки, за да продължим живота си.