A review by ryooppy
Половин война by Джо Абъркромби, Joe Abercrombie

2.0

Първите две книги бяха добре, нито повече, нито по-малко. Историята се фокусира повече върху героите, отколкото върху митологията и света. Във всяка книга има по няколко различни гледни точки, през които тече разказът, като се запазват и предишните герои.

Третата книга, ох. Именно заради съсредоточеността върху героите е много важно какви са. Един от разказвачите в „Половин война“ е тийн кралицата Скара, която е най-дразнещата generic ya героиня, за която съм чела от много време насам. През цялата книга тя не претърпя никакво развитие, а само се гледаше в огледалото с различни тоалети и си казваше „Не, аз вече не съм принцеса, аз съм кралица“. Другите ѝ две състояния бяха да се чуди дали е благоприлична, или да си мисли за целувки. Бих предпочела нейната гледна точка да беше заменена от тази на Гром или дори на някой от орлите на баба Вексен, със сигурност по-адекватно щеше да е.

Ако Скара беше в първата книга нямаше не само да продължа с поредицата, но и да дочета книгата. С огромно усилие я дочетох, защото исках да видя какво ще се случи с Ярви, Трън, Кол и другите от предишните книги.