Take a photo of a barcode or cover
longanlon 's review for:
Spillover: Animal Infections and the Next Human Pandemic
by David Quammen
Да гледаш Олимпийските игри по американска телевизия не е като да ги гледаш по българска или друга европейска телевизия - дотолкова, че чак почваш да се чудиш тия телевизии едно и също събитие ли отразяват. Или по-скоро, американските телевизии Олимпийска надпревара ли отразяват, или риалити шоу надпревара за най-тъжна житейска история.
Да, в последните петнайсетина години коментаторите на американските телевизии обръщат много по-малко внимание на спортните постижения на атлетите, колкото на тяхната тежка съдба, която са преодолели, за да стигнат спортните върхове. Така докато гледаме "отразяване на Олимпийските игри", всъщност научаваме не толкова за разстоянието, на което атлетът е хвърлил копието, примерно, а по-скоро за сестра му със синдром на Даун, за която е трябвало да се грижи, докато успоредно тренира за Олимпиядата и как майка му преборила рака преди десет години и как това се отразило на психиката му.
Тоя "риалити" стил се харчи доста добре сред американската публика, а както знаем, каквото харесват американците, главно това гледа светът. За съжаление обаче, той отдавна не се ограничава само до телевизията, а навлиза в книгите и при това в научно-популярните. Много други книги, претендиращи да представят някакъв научен въпрос или откритие по популярен начин, съм захвърлял ядосан, защото наблягат много повече на "популярната" част от научно-популярното, отколкото на научната.
Знаете за какво говоря: научното в книгите е само като фон на описанието на пътуванията на автора, по времето докато пише книгата, на срещите му с хората, които интервюира, в описанията на които е много важно да се спомене слънчевата утрин, в която той се среща с (примерно) биоложката от Австралия близо до ранчото на баща й, намиращо се в красива долина с рекичка. Още по-важно е, преди да стане дума за каквото и да е, свързано с темата на книгата и какво изобщо му е казала биоложката за това, да опише външния й вид, какви обеци има (директен пример от настоящата книга), с какво се е занимавал баща й и какъв пикап е паркиран до нея. Чак тогава, ако остане време - няколко думи за това какво му е казала.
Настоящата книга цели да опише множеството болести, които се предават от животните на хората, по множество начини. Авторът горе-долу успява да ни запознае с факта, че еболата е почнала да заразява хората за пръв път, когато някакво забито африканско племе намерили в гората полуразложен, подут труп на шимпанзе, умряло от незнайно какво и решили да го изядат. Същото и със спина, само че години наред ловували и ядяли шимпанзета и горили преди да хваната болестта, която отдавна мъчи и тях. Това в кратките промеждутъци между историите къде е пътувал авторът и с кого се е срещал, и какви са им обеците, разбира се.
Да, в последните петнайсетина години коментаторите на американските телевизии обръщат много по-малко внимание на спортните постижения на атлетите, колкото на тяхната тежка съдба, която са преодолели, за да стигнат спортните върхове. Така докато гледаме "отразяване на Олимпийските игри", всъщност научаваме не толкова за разстоянието, на което атлетът е хвърлил копието, примерно, а по-скоро за сестра му със синдром на Даун, за която е трябвало да се грижи, докато успоредно тренира за Олимпиядата и как майка му преборила рака преди десет години и как това се отразило на психиката му.
Тоя "риалити" стил се харчи доста добре сред американската публика, а както знаем, каквото харесват американците, главно това гледа светът. За съжаление обаче, той отдавна не се ограничава само до телевизията, а навлиза в книгите и при това в научно-популярните. Много други книги, претендиращи да представят някакъв научен въпрос или откритие по популярен начин, съм захвърлял ядосан, защото наблягат много повече на "популярната" част от научно-популярното, отколкото на научната.
Знаете за какво говоря: научното в книгите е само като фон на описанието на пътуванията на автора, по времето докато пише книгата, на срещите му с хората, които интервюира, в описанията на които е много важно да се спомене слънчевата утрин, в която той се среща с (примерно) биоложката от Австралия близо до ранчото на баща й, намиращо се в красива долина с рекичка. Още по-важно е, преди да стане дума за каквото и да е, свързано с темата на книгата и какво изобщо му е казала биоложката за това, да опише външния й вид, какви обеци има (директен пример от настоящата книга), с какво се е занимавал баща й и какъв пикап е паркиран до нея. Чак тогава, ако остане време - няколко думи за това какво му е казала.
Настоящата книга цели да опише множеството болести, които се предават от животните на хората, по множество начини. Авторът горе-долу успява да ни запознае с факта, че еболата е почнала да заразява хората за пръв път, когато някакво забито африканско племе намерили в гората полуразложен, подут труп на шимпанзе, умряло от незнайно какво и решили да го изядат. Същото и със спина, само че години наред ловували и ядяли шимпанзета и горили преди да хваната болестта, която отдавна мъчи и тях. Това в кратките промеждутъци между историите къде е пътувал авторът и с кого се е срещал, и какви са им обеците, разбира се.